Luki 4
1 Isus pak pun Duha svetoga vrati se od Jordana, i odvede ga Duh u pustinju,
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 I èetrdeset dana kuša ga ðavo, i ne jede ništa za to dana; i kad se oni navršiše, onda ogladnje,
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 I reèe mu ðavo: ako si sin Božij, reci ovome kamenu da postane hljeb.
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 I odgovori mu Isus govoreæi: u pismu stoji: neæe življeti èovjek o samom hljebu, nego o svakoj rijeèi Božijoj.
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 I izvedavši ga ðavo na goru visoku pokaza mu sva carstva ovoga svijeta u trenuæu oka,
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 I reèe mu ðavo: tebi æu dati svu vlast ovu i slavu njihovu, jer je meni predana, i kome ja hoæu daæu je;
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Ti dakle ako se pokloniš preda mnom biæe sve tvoje.
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 I odgovarajuæi Isus reèe mu: idi od mene, sotono; u pismu stoji: poklanjaj se Gospodu Bogu svojemu, i njemu jedinome služi.
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 I odvede ga u Jerusalim, i postavi ga navrh crkve, i reèe mu: ako si sin Božij, skoèi odavde dolje;
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 Jer u pismu stoji da æe anðelima svojijem zapovjediti za tebe da te saèuvaju,
защото е писано:
11 I uzeæe te na ruke da gdje ne zapneš za kamen nogom svojom.
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 I odgovarajuæi Isus reèe mu: kazano je: ne kušaj Gospoda Boga svojega.
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 I kad svrši ðavo sve kušanje, otide od njega za neko vrijeme.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 I vrati se Isus u sili duhovnoj u Galileju; i otide glas o njemu po svemu onom kraju.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 I on uèaše po zbornicama njihovijem, i svi ga hvaljahu.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 I doðe u Nazaret gdje bješe odrastao, i uðe po obièaju svome u dan subotni u zbornicu, i ustade da èita.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 I daše mu knjigu proroka Isaije, i otvorivši knjigu naðe mjesto gdje bješe napisano:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 Duh je Gospodnji na meni; zato me pomaza da javim jevanðelje siromasima; posla me da iscijelim skrušene u srcu; da propovjedim zarobljenima da æe se otpustiti, i slijepima da æe progledati; da otpustim sužnje;
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 I da propovijedam prijatnu godinu Gospodnju.
да проглася благоприятната Господна година".
20 I zatvorivši knjigu dade sluzi, pa sjede: i svi u zbornici gledahu na nj.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 I poèe im govoriti: danas se izvrši ovo pismo u ušima vašima.
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 I svi mu svjedoèahu, i divljahu se rijeèima blagodati koje izlažahu iz usta njegovijeh, i govorahu: nije li ovo sin Josifov?
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 I reèe im: vi æete meni bez sumnje kazati ovu prièu: ljekaru! izlijeèi se sam; što smo èuli da si èinio u Kapernaumu uèini i ovdje na svojoj postojbini.
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 Reèe pak: zaista vam kažem: nikakav prorok nije mio na svojoj postojbini.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 A zaista vam kažem: mnoge udovice bijahu u Izrailju u vrijeme Ilijno kad se nebo zatvori tri godine i šest mjeseci i bi velika glad po svoj zemlji;
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 I ni k jednoj od njih ne bi poslan Ilija do u Sareptu Sidonsku k ženi udovici.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 I mnogi bijahu gubavi u Izrailju za proroka Jelisija; i nijedan se od njih ne oèisti do Neemana Sirijanina.
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 I svi se u zbornici napuniše gnjeva kad èuše ovo.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 I ustavši istjeraše ga napolje iz grada, i odvedoše ga navrh gore gdje bijaše njihov grad sazidan da bi ga bacili odozgo.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Ali on proðe izmeðu njih, i otide.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 I doðe u Kapernaum grad Galilejski, i uèaše ih u subote.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 I èuðahu se nauci njegovoj; jer njegova besjeda bješe silna.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 I u zbornici bješe èovjek u kome bješe neèisti duh ðavolski, i povika iza glasa
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Govoreæi: proði se, šta je tebi do nas, Isuse Nazareæanine? Došao si da nas pogubiš? Znam te ko si, svetac Božij.
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 I zaprijeti mu Isus govoreæi: umukni, i iziði iz njega. I oborivši ga ðavo na srijedu, iziðe iz njega, i nimalo mu ne naudi.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 I u sve uðe strah, i govorahu jedan drugome govoreæi: kakva je to rijeè, da vlašæu i silom zapovijeda neèistijem duhovima, i izlaze?
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 I otide glas o njemu po svima okolnijem mjestima.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 Ustavši pak iz zbornice doðe u kuæu Simonovu; a taštu Simonovu bješe uhvatila velika groznica, i moliše ga za nju.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 I stavši više nje zaprijeti groznici, i pusti je. I odmah ustade i služaše im.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 A kad zahoðaše sunce, svi koji imadijahu bolesnike od razliènijeh bolesti dovoðahu ih k njemu; a on na svakoga od njih metaše ruke, i iscjeljivaše ih.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 A i ðavoli izlažahu iz mnogijeh vièuæi i govoreæi: ti si Hristos sin Božij. I zapreæivaše im da ne govore da znadu da je on Hristos.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 A kad nasta dan, iziðe i otide u pusto mjesto; i narod ga tražaše, i doðe k njemu, i zadržavahu ga da ne ide od njih.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 A on im reèe: i drugijem gradovima treba mi propovjediti jevanðelje o carstvu Božijemu; jer sam na to poslan.
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 I propovijedaše po zbornicama Galilejskijem.
И проповядваше в галилейските синагоги.
