Jov 4
1 Tada odgovori Elifas Temanac i reèe:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Ako ti progovorimo, da ti neæe biti dosadno? ali ko bi se mogao uzdržati da ne govori?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Gle, uèio si mnoge, i ruke iznemogle krijepio si;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Rijeèi su tvoje podizale onoga koji padaše, i utvrðivao si koljena koja klecahu.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 A sada kad doðe na tebe, klonuo si; kad se tebe dotaèe, smeo si se.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Nije li pobožnost tvoja bila uzdanje tvoje? i dobrota putova tvojih nadanje tvoje?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Opomeni se, ko je prav poginuo, i gdje su pravedni istrijebljeni?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Kako sam ja vidio, koji oru muku i siju nevolju, to i žanju.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Od dihanja Božijega ginu, i od daha nozdara njegovijeh nestaje ih.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Rika lavu, i glas ljutom lavu i zubi laviæima satiru se.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Lav gine nemajuæi lova, i laviæi rasipaju se.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Još doðe tajno do mene rijeè, i uho moje doèu je malo.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 U mislima o noænijem utvarama, kad tvrd san pada na ljude,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Strah poduze me i drhat, od kojega ustreptaše sve kosti moje,
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 I duh proðe ispred mene, i dlake na tijelu mojem nakostriješiše se.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Stade, ali mu ne poznah lica; prilika bijaše pred oèima mojima, i muèeæi èuh glas:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Eda li je èovjek pravedniji od Boga? eda li je èovjek èistiji od tvorca svojega?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Gle, slugama svojim ne vjeruje, i u anðela svojih nalazi nedostataka;
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Akamoli u onijeh koji stoje u kuæama zemljanijem, kojima je temelj na prahu i satiru se brže nego moljac.
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Od jutra do veèera satru se, i nestane ih navijek da niko i ne opazi.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Slava njihova ne prolazi li s njima? Umiru, ali ne u mudrosti.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
