Jov 32
1 Tada prestaše ona tri èovjeka odgovarati Jovu, jer se èinjaše da je pravedan.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 A Elijuj sin Varahilov od Vuza, roda Ramova, razgnjevi se na Jova što se sam graðaše pravedniji od Boga;
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 I na tri prijatelja njegova razgnjevi se što ne naðoše odgovora i opet osuðivahu Jova.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Jer Elijuj èekaše dokle oni govorahu s Jovom, jer bijahu stariji od njega.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Pa kad vidje Elijuj da nema odgovora u ustima ona tri èovjeka, raspali se gnjev njegov.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 I progovori Elijuj sin Varahilov od Vuza, i reèe: ja sam najmlaði, a vi ste starci, zato se bojah i ne smijah vam kazati što mislim.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Mišljah: neka govori starost, i mnoge godine neka objave mudrost.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Ali je duh u ljudima, i duh svemoguæega urazumljuje ih.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Veliki nijesu svagda mudri, i starci ne znaju svagda šta je pravo.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Zato velim: poslušaj me da kažem i ja kako mislim.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Eto, èekao sam da vi izgovorite, slušao sam razloge vaše dokle izviðaste besjedu.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Pazio sam, ali gle, nijedan od vas ne sapre Jova, ne odgovori na njegove rijeèi.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Može biti da æete reæi: naðosmo mudrost, Bog æe ga oboriti, ne èovjek.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Nije na me upravio besjede, ni ja mu neæu odgovarati vašim rijeèima.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Smeli su se, ne odgovaraju više, nestalo im je rijeèi.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Èekao sam, ali ne govore, stadoše, i više ne odgovaraju.
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Odgovoriæu i ja za se, kazaæu i ja kako mislim.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Jer sam pun rijeèi, tijesno je duhu u meni.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Gle, trbuh je moj kao vino bez oduške, i raspukao bi se kao nov mijeh.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Govoriæu da odahnem, otvoriæu usne svoje, i odgovoriæu.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Neæu gledati ko je ko, i èovjeku æu govoriti bez laskanja.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Jer ne umijem laskati; odmah bi me uzeo tvorac moj.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
