Jov 29
1 Još nastavi Jov besjedu svoju i reèe:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 O da bih bio kao preðašnjih mjeseca, kao onijeh dana kad me Bog èuvaše,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Kad svijetljaše svijeæom svojom nad glavom mojom, i pri vidjelu njegovu hoðah po mraku,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Kako bijah za mladosti svoje, kad tajna Božija bijaše u šatoru mom,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Kad još bijaše svemoguæi sa mnom, i djeca moja oko mene,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Kad se trag moj oblivaše maslom, i stijena mi toèaše ulje potocima,
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Kad izlažah na vrata kroz grad, i na ulici namještah sebi stolicu:
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Mladiæi videæi me uklanjahu se, a starci ustajahu i stajahu,
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Knezovi prestajahu govoriti i metahu ruku na usta svoja,
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Upravitelji ustezahu glas svoj i jezik im prianjaše za grlo.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Jer koje me uho èujaše, nazivaše me blaženijem; i koje me oko viðaše, svjedoèaše mi
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Da izbavljam siromaha koji vièe, i sirotu i koji nema nikoga da mu pomože;
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Blagoslov onoga koji propadaše dolažaše na me, i udovici srce raspijevah;
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 U pravdu se oblaèih i ona mi bijaše odijelo, kao plašt i kao vijenac bijaše mi sud moj.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Oko bijah slijepcu i noga hromu.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Otac bijah ubogima, i razbirah za raspru za koju ne znah.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 I razbijah kutnjake nepravedniku, i iz zuba mu istrzah grabež.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Zato govorah: u svojem æu gnijezdu umrijeti, i biæe mi dana kao pijeska.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Korijen moj pružaše se kraj vode, rosa bivaše po svu noæ na mojim granama.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Slava moja pomlaðivaše se u mene, i luk moj u ruci mojoj ponavljaše se.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Slušahu me i èekahu, i muèahu na moj svjet.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Poslije mojih rijeèi niko ne pogovaraše, tako ih natapaše besjeda moja.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Jer me èekahu kao dažd, i usta svoja otvorahu kao na pozni dažd.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Kad bih se nasmijao na njih, ne vjerovahu, i sjajnosti lica mojega ne razgonjahu.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Kad bih otišao k njima, sjedah u zaèelje, i bijah kao car u vojsci, kad tješi žalosne.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
