Jov 28
1 Da, srebro ima žice, i zlato ima mjesto gdje se topi.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Gvožðe se vadi iz praha, i iz kamena se topi mjed.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Mraku postavlja meðu, i sve istražuje èovjek do kraja, i kamenje u tami i u sjenu smrtnom.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Rijeka navre s mjesta svojega da joj niko ne može pristupiti; ali se odbije i odlazi trudom èovjeèjim.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Iz zemlje izlazi hljeb, i pod njom je drugo, kao oganj.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 U kamenju je njezinu mjesto safiru, a ondje je prah zlatni.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Te staze ne zna ptica, niti je vidje oko kragujevo;
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Ne ugazi je mlado zvijerje, niti njom proðe lav.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Na kremen diže ruku svoju; prevraæa gore iz dna.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Iz stijene izvodi potoke, i svašta dragocjeno vidi mu oko.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Ustavlja rijeke da ne teku, i što je sakriveno iznosi na vidjelo.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Ali mudrost gdje se nalazi? i gdje je mjesto razumu?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Ne zna joj èovjek cijene, niti se nahodi u zemlji živijeh.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Bezdana veli: nije u meni; i more veli: nije kod mene.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Ne može se dati èisto zlato za nju, niti se srebro izmjeriti u promjenu za nju.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ne može se cijeniti zlatom Ofirskim, ni dragim onihom ni safirom.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Ne može se izjednaèiti s njom ni zlato ni kristal, niti se može promijeniti za zaklade zlatne.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Od korala i bisera nema spomena, jer je vrijednost mudrosti veæa nego dragom kamenju.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Ne može se s njom izjednaèiti topaz Etiopski, niti se može cijeniti èistijem zlatom.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Otkuda dakle dolazi mudrost? i gdje je mjesto razumu?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Sakrivena je od oèiju svakoga živoga, i od ptica nebeskih zaklonjena.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Pogibao i smrt govore: ušima svojima èusmo slavu njezinu.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Bog zna put njezin, i poznaje mjesto njezino.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Jer gleda do krajeva zemaljskih i vidi sve što je pod svijem nebom.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Kad davaše vjetru težinu, i mjeraše vodu mjerom,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Kad postavljaše zakon daždu i put munji gromovnoj.
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Još je onda vidje i oglasi je, uredi je i pretraži je.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 A èovjeku reèe: gle, strah je Božji mudrost, i uklanjati se oda zla jest razum.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
