Jov 15
1 A Elifas Temanac odgovori i reèe:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Hoæe li mudar èovjek kazivati prazne misli i puniti trbuh svoj vjetrom istoènijem,
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Prepiruæi se govorom koji ne pomaže i rijeèima koje nijesu ni na što?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 A ti uništavaš strah Božji i ukidaš molitve k Bogu.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Jer bezakonje tvoje pokazuju usta tvoja, ako i jesi izabrao jezik lukav.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Osuðuju te usta tvoja, a ne ja; i usne tvoje svjedoèe na te.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Jesi li se ti prvi èovjek rodio? ili si prije humova sazdan?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Jesi li tajnu Božiju èuo i pokupio u sebe mudrost?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Šta ti znaš što mi ne bismo znali? šta ti razumiješ što ne bi bilo u nas?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 I sijedijeh i starijeh ljudi ima meðu nama, starijih od oca tvojega.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Male li su ti utjehe Božije? ili imaš što sakriveno u sebi?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Što te je zanijelo srce tvoje? i što sijevaju oèi tvoje,
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Te obraæaš protiv Boga duh svoj i puštaš iz usta svojih take rijeèi?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Šta je èovjek, da bi bio èist, i roðeni od žene, da bi bio prav?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Gle, ne vjeruje svecima svojim, i nebesa nijesu èista pred oèima njegovijem;
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Akamoli gadni i smrdljivi èovjek, koji pije nepravdu kao vodu?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Ja æu ti kazati, poslušaj me, i pripovjediæu ti što sam vidio,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Što mudarci kazaše i ne zatajiše, što primiše od otaca svojih,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Kojima samijem dana bi zemlja, i tuðin ne proðe kroz nju.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Bezbožnik se muèi svega vijeka svojega, i nasilniku je malo godina ostavljeno.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Strah mu zuji u ušima, u mirno doba napada pustošnik na nj.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Ne vjeruje da æe se vratiti iz tame, otsvuda priviða maè.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Tumara za hljebom govoreæi: gdje je? Zna da je za nj spremljen dan tamni.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Tuga i nevolja straše ga, i navaljuju na nj kao car gotov na boj.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Jer je zamahnuo na Boga rukom svojom, i svemoguæemu se opro.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Trèi ispravljena vrata na nj s mnogim visokim štitovima svojim.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Jer je pokrio lice svoje pretilinom, i navaljao salo na bokove svoje.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 I sjedio je u gradovima raskopanijem i u kuæama pustijem, obraæenijem u gomilu kamenja.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Neæe se obratiti niti æe ostati blago njegovo, i neæe se raširiti po zemlji dobro njegovo.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Neæe izaæi iz mraka, ogranke njegove osušiæe plamen, odnijeæe ga duh usta njegovijeh.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Neka se ne uzda u taštinu prevareni, jer æe mu taština biti plata.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Prije svojega vremena svršiæe se, i grana njegova neæe zelenjeti.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Otkinuæe se kao s loze nezreo grozd njegov i pupci æe se njegovi kao s masline pobacati.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Jer æe opustjeti zbor licemjerski, i oganj æe spaliti šatore onijeh koji primaju poklone.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Zaèinju nevolju i raðaju muku, i trbuh njihov sastavlja prijevaru.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
