Jov 14
1 Èovjek roðen od žene kratka je vijeka i pun nemira.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Kao cvijet nièe, i otsijeca se, i bježi kao sjen, i ne ostaje.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 I na takoga otvoraš oko svoje, i mene vodiš na sud sa sobom!
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Ko æe èisto izvaditi iz neèista? Niko.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Izmjereni su dani njegovi, broj mjeseca njegovijeh u tebe je; postavio si mu meðu, preko koje ne može prijeæi.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Odvrati se od njega da poèine dokle ne navrši kao nadnièar dan svoj.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Jer za drvo ima nadanja, ako se posijeèe, da æe se još omladiti i da neæe biti bez izdanaka;
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ako i ostari u zemlji korijen njegov i u prahu izumre panj njegov,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Èim osjeti vodu, opet napupi i pusti grane kao prisad.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 A èovjek umire iznemogao; i kad izdahne èovjek, gdje je?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Kao kad voda oteèe iz jezera i rijeka opadne i usahne,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Tako èovjek kad legne, ne ustaje više; dokle je nebesa neæe se probuditi niti æe se prenuti oda sna svojega.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 O da me hoæeš u grobu sakriti i skloniti me dokle ne utoli gnjev tvoj, i da mi daš rok kad æeš me se opomenuti! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Kad umre èovjek, hoæe li oživjeti? Sve dane vremena koje mi je odreðeno èekaæu dokle mi doðe promjena.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Zazvaæeš, i ja æu ti se odazvati; djelo ruku svojih poželjeæeš.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 A sada brojiš korake moje, i ništa ne ostavljaš za grijeh moj.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Zapeèaæeni su u tobocu moji prijestupi, i zavezuješ bezakonja moja.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Zaista, kao što gora padne i raspadne se, i kao što se stijena odvali s mjesta svojega,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 I kao što voda spira kamenje i povodanj odnosi prah zemaljski, tako nadanje èovjeèije obraæaš u ništa.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Nadvlaðuješ ga jednako, te odlazi, mijenjaš mu lice i otpuštaš ga.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ako sinovi njegovi budu u èasti, on ne zna; ako li u sramoti, on se ne brine.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Samo tijelo njegovo dok je živ boluje, i duša njegova u njemu tuži.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
