Jov 10
1 Dodijao je duši mojoj život moj; pustiæu od sebe tužnjavu svoju, govoriæu u jadu duše svoje.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Reæi æu Bogu: nemoj me osuditi; kaži mi zašto se preš sa mnom.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Je li ti milo da èiniš silu, da odbacuješ djelo ruku svojih i savjet bezbožnièki obasjavaš?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Jesu li u tebe oèi tjelesne? vidiš li kao što vidi èovjek?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Jesu li dani tvoji kao dani èovjeèji, i godine tvoje kao vijek ljudski,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Te istražuješ moje bezakonje i za grijeh moj razbiraš?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Ti znaš da nijesam kriv, i nema nikoga ko bi izbavio iz tvoje ruke.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tvoje su me ruke stvorile i naèinile, i ti me otsvuda potireš.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Opomeni se da si me kao od kala naèinio, i opet æeš me u prah obratiti.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Nijesi li me kao mlijeko slio i kao sir usirio me?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Navukao si na me kožu i meso, i kostima i žilama spleo si me.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Životom i milošæu darivao si me; i staranje tvoje èuvalo je duh moj.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 I sakrio si to u srcu svojem; ali znam da je u tebe.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Ako sam zgriješio, opazio si me, i nijesi me oprostio bezakonja mojega.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Ako sam skrivio, teško meni! ako li sam prav, ne mogu podignuti glave, pun sramote i videæi muku svoju.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 I ako se podigne, goniš me kao lav, i opet èiniš èudesa na meni.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Ponavljaš svjedoèanstva svoja protiv mene, i umnožavaš gnjev svoj na me; vojske jedna za drugom izlaze na me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Zašto si me izvadio iz utrobe? o da umrijeh! da me ni oko ne vidje!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Bio bih kao da nigda nijesam bio; iz utrobe u grob bio bih odnesen.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Nije li malo dana mojih? prestani dakle i okani me se da se malo oporavim,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Prije nego otidem odakle se neæu vratiti, u zemlju tamnu i u sjen smrtni,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 U zemlju tamnu kao mrak i u sjen smrtni, gdje nema promjene i gdje je vidjelo kao tama.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
