Isaija 27
1 Tada æe Gospod pokarati maèem svojim ljutijem i velikim i jakim levijatana, prugu zmiju, i levijatana, krivuljastu zmiju, i ubiæe zmaja koji je u moru.
В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия си змей, И ще убие змията, която е в морето.
2 Tada pjevajte o vinogradu koji raða crvenijem vinom:
В оня ден ще се каже: Прелестно лозе; пейте за него.
3 Ja Gospod èuvam ga, u svako doba zaljevaæu ga; dan noæ èuvaæu ga da ga ko ne ošteti.
Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди никой.
4 Nema gnjeva u mene; ko æe staviti u boj nasuprot meni èkalj i trnje? ja æu pogaziti i spaliti sve.
Ярост няма вече в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните му в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.
5 Ili neka se uhvati za silu moju da uèini mir sa mnom; uèiniæe mir sa mnom.
Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с мене.
6 Jednom æe se ukorijeniti Jakov, procvjetaæe i uzrasti Izrailj, i napuniæe vasiljenu plodom.
В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.
7 Je li ga udario onako kako je udario one koji njega udaraše? je li ga ubio onako kako su ubijeni oni koje je ubio?
Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?
8 S mjerom ga je karao, kad ga je odbacio, kad ga je odnio silnijem vjetrom svojim istoènijem.
С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.
9 Zato æe se tijem oèistiti bezakonje Jakovljevo i to æe biti sva korist što æe se uzeti grijeh njegov kad sve kamenje oltarno razmetne kao razdrobljeno kreèno kamenje i ne bude više gajeva ni sunèanijeh likova,
За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.
10 Jer æe tvrdi grad opustjeti i biæe stan ostavljen i zanemaren kao pustinja; ondje æe pasti tele i ondje æe lijegati, i poješæe mu grane.
Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.
11 Kad se posuše grane, polomiæe se; žene æe dolaziti i ložiti ih na oganj. Jer je narod nerazuman; zato ga neæe žaliti koji ga je stvorio, i koji ga je sazdao neæe se smilovati na nj.
Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Защото Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.
12 U to æe vrijeme Gospod ovijati od obale rijeke do potoka Misirskoga, a vi, sinovi Izrailjevi, sabraæete se jedan po jedan.
В оня ден Господ ще отърси плода Си, От стремителния Ефрат до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада не Израиля.
13 I tada æe se zatrubiti u veliku trubu, i koji se bjehu izgubili u zemlji Asirskoj i koji bijahu zagnani u zemlju Misirsku, doæi æe i klanjaæe se Gospodu na svetoj gori u Jerusalimu.
И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.
