Jezekilj 21

1 I doðe mi rijeè Gospodnja govoreæi:

И Господното слово дойде към мене и рече:

2 Sine èovjeèji, okreni lice svoje prema Jerusalimu, i pokaplji prema svetijem mjestima, i prorokuj protiv zemlje Izrailjeve.

Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне словото ти към светите места, и пророкувай против Израилевата земя;

3 I reci zemlji Izrailjevoj: ovako veli Gospod: evo me na te; izvuæi æu maè svoj iz korica, i istrijebiæu iz tebe pravednoga i bezbožnoga.

И кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

4 Da istrijebim iz tebe pravednoga i bezbožnoga, zato æe izaæi maè moj iz korica svojih na svako tijelo od juga do sjevera.

Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, затова ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

5 I poznaæe svako tijelo da sam ja Gospod izvukao maè svoj iz korica njegovijeh, neæe se više vratiti.

и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

6 A ti, sine èovjeèji, uzdiši kao da su ti bedra polomljena, i gorko uzdiši pred njima.

Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

7 A kada ti reku: zašto uzdišeš? ti reci: za glas što ide, od kojega æe se rastopiti svako srce i klonuti sve ruke i svakoga æe duha nestati, i svaka æe koljena postati kao voda; evo, ide, i navršiæe se, govori Gospod Gospod.

И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

8 Potom doðe mi rijeè Gospodnja govoreæi:

И Господното слово дойде към мене и рече:

9 Sine èovjeèji, prorokuj i reci: ovako veli Gospod Gospod: reci: maè, maè je naoštren, i uglaðen je.

Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

10 Naoštren je da kolje, uglaðen je da sijeva; hoæemo li se radovati kad prut sina mojega ne haje ni za kako drvo?

остри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? Това е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

11 Dao ga je da se ugladi da se uzme u ruku; maè je naoštren i uglaðen, da se da u ruku ubici.

Даде се да се излъска да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя.

12 Vièi i ridaj, sine èovjeèji; jer on ide na narod moj, na sve knezove Izrailjeve; pod maè æe biti okrenuti s narodom mojim, zato udri se po bedru.

Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари по бедрото си.

13 Kad bješe karanje, šta bi? eda li ni od pruta koji ne haje neæe biti ništa? govori Gospod Gospod.

Защото има изпитание; и какво ако и презиращия жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

14 Ti dakle, sine èovjeèji, prorokuj i pljeskaj rukama, jer æe maè doæi i drugom i treæom, maè koji ubija, maè koji velike ubija, koji prodire u klijeti.

Ти, прочее, сине човешки, пророкувай, и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, числото на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

15 Da se rastope srca i umnoži pogibao, metnuo sam na sva vrata njihova strah od maèa; jaoh! pripravljen je da sijeva, naoštren da kolje.

Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи всяко сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се, за да блести, наточи се, за да коли.

16 Stegni se, udri nadesno, nalijevo, kuda se god obrneš.

Стегни се мечо, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

17 Jer æu i ja pljeskati rukama, i namiriæu gnjev svoj. Ja Gospod rekoh.

И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

18 Još mi doðe rijeè Gospodnja govoreæi:

Господното слово дойде пак към мене и рече:

19 A ti, sine èovjeèji, naèini dva puta, kuda æe doæi maè cara Vavilonskoga; iz jedne zemlje neka izlaze oba; i izberi stranu, gdje se poèinje put gradski, izberi.

При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на Вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец, направи го при началото на пътя за града.

20 Naèini put, kojim æe doæi maè na Ravu sinova Amonovijeh, i u Judeju na tvrdi Jerusalim.

Определи път, за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

21 Jer æe car Vavilonski stati na rasputici, gdje poèinju dva puta, te æe vraèati, gladiæe strijele, pitaæe likove, gledaæe u jetru.

Защото Вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародествува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

22 Nadesno æe mu vraèanje pokazati Jerusalim da namjesti ubojne sprave, da otvori usta na klanje, da podigne glas podvikujuæi, da namjesti ubojne sprave prema vratima, da naèini opkope, da pogradi kule.

В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

23 I uèiniæe se vraèanje zaludno zakletima, a to æe napomenuti bezakonje da se uhvate.

Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

24 Zato ovako veli Gospod Gospod: što napominjete svoje bezakonje, te se otkriva nevjera vaša i grijesi se vaši vide u svijem djelima vašim, zato što doðoste na pamet, biæete pohvatani rukom.

Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

25 A ti, neèisti bezbožnièe, kneže Izrailjev, kome doðe dan kad bi na kraju bezakonje,

А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си,

26 Ovako veli Gospod Gospod: skini tu kapu i svrzi taj vijenac, neæe ga biti; niskoga æu uzvisiti a visokoga æu poniziti.

така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава; възвиси смирения, а смири възвисения.

27 Uništiæu, uništiæu, uništiæu ga, i neæe ga biti, dokle ne doðe onaj kome pripada, i njemu æu ga dati.

Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.

28 A ti, sine èovjeèji, prorokuj i reci: ovako veli Gospod Gospod za sinove Amonove i za njihovu sramotu; reci dakle: maè, maè je izvuèen, uglaðen da kolje, da zatire, da sijeva,

И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан, за да коли, и блестящ, за да изтреби,

29 Dokle ti viðaju taštinu, dokle ti gataju laž, da te metnu na vratove pobijenijem bezbožnicima, kojima doðe dan kad bi kraj bezakonju.

докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародествуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си.

30 Ostavi maè u korice; na mjestu gdje si se rodio, u zemlji gdje si postao, sudiæu ti;

Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

31 I izliæu na te gnjev svoj, ognjem gnjeva svojega dunuæu na te i predaæu te u ruke žestokim ljudma, vještim u zatiranju.

Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са вещи да погубят.

32 Ognju æeš biti hrana, krv æe ti biti posred zemlje, neæeš se spominjati, jer ja Gospod rekoh.

Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята ти; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.