Izlazak 21
1 A ovo su zakoni koje æeš im postaviti:
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Ako kupiš roba Jevrejina, šest godina neka ti služi, a sedme nek otide slobodan bez otkupa.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Ako bude došao inokosan, neka i otide inokosan; ako li bude imao ženu, neka ide i žena s njim.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ako ga gospodar njegov oženi, i žena mu rodi sinove ili kæeri, žena s djecom svojom neka bude gospodaru njegovu, a on neka otide sam.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Ako li rob reèe tvrdo: ljubim gospodara svojega, ženu svoju i djecu svoju, neæu da idem da budem slobodan,
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 Onda neka ga dovede gospodar njegov pred sudije i postavi na vratima ili kod dovratka, i ondje neka mu gospodar probuši uho šilom, pa neka mu robuje dovijeka.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Ako ko proda kæer svoju da bude robinja, da ne odlazi kao robovi što odlaze.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Ako ne bude po volji gospodaru svojemu, i on je ne uzme za ženu, neka je pusti na otkupe; ali da nema vlasti prodati je u tuð narod uèinivši joj nevjeru.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Ako li je zaruèi sinu svojemu, da joj uèini po pravu koje imaju kæeri.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Ako li uzme drugu, da joj ne umali hrane ni odijela ni zajednice.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 Ako joj ovo troje ne uèini, onda nek otide bez otkupa.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Ko udari èovjeka, te umre, da se pogubi.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Ako li ne bude htio, nego mu ga Bog dade u ruke, odrediæu ti mjesto kuda može uteæi.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Ako bi ko nahvalice ustao na bližnjega svojega da ga ubije iz prijevare, odvuci ga i od oltara mojega da se pogubi.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Ko udari oca svojega ili mater svoju, da se pogubi.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Ko ukrade èovjeka i proda ili se naðe u njegovijem rukama, da se pogubi.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Ko opsuje oca svojega ili mater svoju, da se pogubi.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Kad se svade ljudi, pa jedan udari drugoga kamenom ili pesnicom, ali onaj ne umre nego padne u postelju,
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 Ako se pridigne i izaðe o štapu, da ne bude kriv onaj koji je udario, samo dangubu da mu naknadi i svu vidarinu da plati.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Ko udari roba svojega ili robinju štapom tako da mu umre pod rukom, da je kriv;
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Ali ako preživi dan ili dva, da nije kriv, jer je njegov novac.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 Kad se svade ljudi, pa koji od njih udari trudnu ženu tako da izaðe iz nje dijete, ali se ne dogodi smrt, da plati globu koliko muž ženin reèe, a da plati preko sudija;
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Ako li se dogodi smrt, tada æeš uzeti život za život,
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 Oko za oko, zub za zub, ruku za ruku, nogu za nogu,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 Užeg za užeg, ranu za ranu, modricu za modricu.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ako ko udari po oku roba svojega ili robinju svoju, te mu pokvari oko, da ga otpusti slobodna za oko njegovo.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 I ako izbije zub robu svojemu ili robinji svojoj, da ga pusti slobodna za zub njegov.
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Ako vo ubode èovjeka ili ženu, te umre, da se vo zaspe kamenjem i da se ne jede meso od njega, a gospodar od vola da nije kriv.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Ali ako je vo prije bio bodaè i gospodar njegov znao za to pa ga nije èuvao, te ubije èovjeka ili ženu, vo da se zaspe kamenjem, i gospodar njegov da se pogubi.
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Ako mu se odredi da se otkupi, neka da otkup za život svoj, koliko mu se odredi.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Ako ubode sina ili kæer, da mu bude po istom zakonu.
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Ako li roba ubode vo ili robinju, da da gospodaru njihovu trideset sikala srebra i vo da se zaspe kamenjem.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Ako ko otkrije jamu ili iskopa jamu a ne pokrije, pa upadne vo ili magarac,
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 Da naknadi gospodar od jame i plati novcem gospodaru njihovu, a što je uginulo da je njegovo.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Ako vo jednoga ubode vola drugome, te pogine, onda da prodadu vola živoga i novce da podijele, tako i ubijenoga vola da podijele.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Ako li se znalo da je vo prije bio bodaè pa ga nije èuvao gospodar njegov, da da vola za vola, a ubijeni neka bude njemu.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
