Propovednik 7
1 Bolje je ime nego dobro ulje, i dan smrtni nego dan u koji se ko rodi.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Bolje je iæi u kuæu gdje je žalost nego iæi u kuæu gdje je gozba, jer je ondje kraj svakoga èovjeka, i ko je živ, slaže u srce svoje.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Bolja je žalost nego smijeh, jer kad je lice neveselo, srce postaje bolje.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Srce je mudrijeh ljudi u kuæi gdje je žalost, a srce bezumnijeh u kuæi gdje je veselje.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Bolje je slušati karanje mudroga nego da ko sluša pjesmu bezumnijeh.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Jer kao što prašti trnje pod loncem, taki je smijeh bezumnikov; i to je taština.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Nasilje obezumljuje mudroga, i poklon izopaèuje srce.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Bolji je kraj stvari nego poèetak joj; bolji je ko je strpljiva duha negoli ko je ponosita duha.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Ne budi nagao u duhu svom na gnjev, jer gnjev poèiva u njedrima bezumnijeh.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Ne govori: šta je to, te su preðašnji dani bili bolji od ovijeh? jer ne bi bilo mudro da za to pitaš.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Dobra je mudrost s imanjem, i korisna je onima koji vide sunce.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Jer je mudrost zaklon, i novci su zaklon; ali je pretežnije znanje mudrosti tijem što daje život onome ko je ima.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Pogledaj djelo Božije; jer ko može ispraviti što on iskrivi?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 U dobro vrijeme uživaj dobro, a u zlo vrijeme gledaj, jer je Bog stvorio jedno prema drugom zato da èovjek ne zna šta æe biti.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Svašta vidjeh za vremena taštine svoje: pravednika koji propada u pravdi svojoj, i bezbožnika koji dugo živi u svojoj zloæi.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Ne budi suviše pravedan ni suviše mudar; zašto bi sebe upropastio?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Ne budi suviše bezbožan ni lud; zašto bi umro prije vremena?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Dobro je da držiš jedno a drugo da ne puštaš iz ruke; jer ko se boji Boga izbaviæe se od svega.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Mudrost krijepi èovjeka više nego deset knezova koji su u gradu.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Doista nema èovjeka pravedna na zemlji koji tvori dobro i ne griješi.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Ne uzimaj na um svašta što se govori, ako bi i slugu svojega èuo gdje te psuje;
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Jer srce tvoje zna da si i ti više puta psovao druge.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Sve to ogledah mudrošæu i rekoh: biæu mudar; ali mudrost bješe daleko od mene.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Što je tako daleko i vrlo duboko, ko æe naæi?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Okretoh se srcem svojim da poznam i izvidim i iznaðem mudrost i razum, i da poznam bezbožnost ludosti i ludost bezumlja.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 I naðoh da je grèa od smrti žena kojoj je srce mreža i pruglo, kojoj su ruke okovi; ko je mio Bogu, saèuvaæe se od nje, a grješnika æe uhvatiti ona.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Gle, to naðoh, veli propovjednik, jedno prema drugom, tražeæi da razumijem.
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Još traži duša moja, ali ne naðoh. Èovjeka jednoga u tisuæi naðoh, ali žene meðu svjema ne naðoh.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Samo, gle, ovo naðoh: da je Bog stvorio èovjeka dobra; a oni traže svakojake pomisli.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
