Holy Bible Aionian Edition® ~ Sakachep---Sakachep-Bible ~ Mark Chapter 12

< Mark 12 >

1 Hanchu Jisua'n chongmintêkin an kôm a misîra, “Voikhat chu mi inkhatin grapebil a thoa, bêr a minkula, grape epna rang khur a choia, male angâkna rang in insâng a sina. Hanchu inlo mingei kôm a chuon inlo rangin a pêk ngeia, ram danga khuolchai a se zoia.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 Grape pot zora ahongnin chu a chang rangtum lâk rangin inlo mingei kôm a suok inkhat a tîra.

И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 Inlo mingeiin a suok hah an lei sûra, an jêma, kut korongin an min se zoi.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Hanchu a pumapa'n suok dang a tîr nôka; inlo mingei han a lu an lei mophop pea mâimôk an lei shak bita.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 A pumapa han suok dang a tîr nôk rêka, amapa hah chu an lei thata; male ma angdênin adang tamtak ngei khom senkhat an lei jêma, senkhat an lei thata.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Ha mi han tîr ranga a dôn chu a nâpasal lelê a moroitak vai ha ani zoia; ‘Ka nâipasal hi chu lei jâ ngêt an tih’ tiin a nâipasal hah anûktaka a tîra.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.

7 Hannirese ha inlo mingei han inkhat le inkhat kôm, ‘Hipa hih a pumapa nâipasal ani hi. Hong roi, ama hih that rei u, male a rochon hih ei ta ani rang!’ an tia.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 Masikin a nâipasal hah an sûra, an thata a ruok khom grapebil pêntieng an paia.

И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.

9 “Hanchu, kho angin mo grapebil pumapa han a lo ngei rang ni zoi?” tiin Jisua'n a rekela. “Hong a ta, ha mingei hah that a ta, grapebil hah donsûi rangin midangngei kut chunga pêk ngei atih.”

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Adiktakin hi Pathien lekhabu hih nin pore loi mini? “‘In sinpungeiin lung mangmunboi anga an hengpai hah akila lung kâmnâng tak achang zoi.

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 Maha Pumapa tho ania; ma hih ei mitmua kamâmaruoi sabak na!’” ti hih a tia.

от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"

12 Ma chongmintêk hah anni ngei demnân a misîr ani ti an riet sikin; Juda ruoipungeiin Jisua sûr rangin an pûta. Hannirese lokongei hah an chia, masikin ama an mâka, male an rot zoi.

И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Chongrekelngei leh min ôk rangin phariseengei senkhat le Herod pâla mi senkhat ngei a kôm an tîra.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 Anni ngei hah a kôm an honga, “Minchupu, chongtak ni misîr ngâi ti kin rieta, mingeiin imo an mindon rang kângdoi loiin, tute dingmun lunghâng tho loiin, hannirese mingei rangin Pathien lungdo ni minchu ngâia, Rom Rêng Caesar kôma chôiruol pêk rangin ei Balamin ânkalpui mo? Kin pêk ngei rang mo, kin pêk ngei loi rang mo?” mi ril roh, an tia.

И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Aniatachu Jisua'n an huongvâr tho hah a riet chiena, male an kôm, “Ithomo ni min ôk rang nin tho hi? Duli sumthîr inkhat hah hong chôi ngân hi roi, lei en rong,” tiin a thuon ngeia.

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.

16 Inkhat an hongchôi pea, an kôm han, “Tu mâisuo le tu riming mo ani hi?” tiin a rekel ngeia. Anni ngei han, “Caesar” tiin an thuona.

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 Masikin Jisua'n an kôm, “Asa, hanchu Ceasar ta chu Caesar pêk ungla, male Pathien ta chu Pathien pêk roi,” a tipe ngeia. Male Jisua chunga han an kamâm sabak zoi.

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 Hanchu mingei inthoinôkna omak ti ngâi Sadduceengei Jisua kôm an honga, male

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 “Minchupu, Moses balam hih kin ta rangin a mizieka: ‘Mîn nâingei nei loiin a lômnu a thisanin chu, a nâipa han ha meithâi hah a luo ngêt rang ani, nâingei an neia athipu ulienpa nâingeia bê ani theina rangin.’

Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 Voikhat chu lâibung sari an oma; ulientakin in a neia male nâingei nei loiin a thia.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Hanchu inikna han ma nupang ha a luo nôka, male nâingei nei loi dênin a thi nôka. Lâibung inthumna khom ma angdên ania,

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 male anrêngin: ma lâibung sari ngei han ma nupang hah an luo paka, tutên nâingei nei pui loiin an thisan rieia. Anûktaka chu nupangnu khom hah a thia.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Atûn, mithi ngei nâm aringin an inthoinôk nikhuo tikin tu lômnu tak mo ani rang ani zoi? Ma sari ngei laka han amanu hah anrêngin an luo paka” an tia.

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

24 Jisua'n an kôm, “Idôra dikloi mo nin zoi! Male itho sika mo nin riet mo?” Ma ha Pathien lekhabu le Pathien sinthotheina nin riet loi sika ani.

Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

25 Athi ngei aringin an inthoinôk tika chu, invâna vântîrtonngei angin om an ta, innei no ni ngei.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 Atûn mithi ngei kaithoia an om rang roi chu, Moses lekhabua chîmbuka meichuong chungroia han Pathien'n Moses kôm, “‘Keima Abraham Pathien, Isaac Pathien, Jacob Pathien ki ni,’ tia ânziek hah nin la pore tet ngâi loi mini?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?

27 ‘Ama chu aring ngei Pathien ke ani, mithi ngei Pathien nimak. Nin minchâi phar zoi!’” tiin a thuon ngeia.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 Balam minchupu inkhatin an injêkhômna hah a rieta. Jisua'n Sadduceengei hah thuonna satak a pêk ngei hah a mûn chu a honga, masikin Jisua kôm, “Chongpêkngei murdi lâia khotak hi mo akâmomtak?” tiin arkela.

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Jisua'n a kôm, “Akâmomtak chu ma hih ani: ‘Israelngei rangâi roi! Pumapa ei Pathien vai hih Pumapa ani.

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 Pumapa na Pathien chu nu mulungrîl murdi leh, na ratha murdi leh, nu mulungbôk murdi leh, na râtna murdi leh lungkham roh.’

и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 Inikna chongpêk akâmom nôk chu ma hih ani: ‘Nangma nên lungkham anghan nu bungmingei lungkham roh’ ti hi. Hi Chongpêk inik ngei nêka roiinpui uol reng omak” tiin Jisua'n a thuona.

А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 Balam minchupu han Jisua kôm, “Ani ai duo, Minchupu! Mahi adik, ni ti anghan, Pumapa vai hih Pathien ania male ama pêna chu pathien dang reng omak.

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 Male Pathien chu nu mulungrîl murdi leh, nu mulungbôk murdi leh, na râtna murdi leh nu lungkham ngêt rang ania; male nangma nên lungkham anghan nu bungmingei hah nu lungkham ngêt rang ani. Pathien kôma mâichâma sâ pumhâl inbôlnangei le inbôlna adangngei nêkin khom ma chongpêk inik ngei jôm hih akâmom uol ani” a tia.

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Jisua'n inthârtakin a thuon ti a rieta, male a kôm, “Pathien Rêngram renga la mak che,” a tipea. Masuole chu tutên Jisua kôm chongrekel rangin ngam khâi mak ngei.

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 Jisua'n Biekina a minchu ngei lâihan an kôm, “Kho angin mo Balam minchupungeiin Messiah chu David richisuonpâr ani rang an ti thei?”

И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

36 David ha Ratha Inthieng mangin: “Pumapa'n ku Pumapa kôm: Ka changtieng insung tit roh na râlngei ne kepha nuoia ka dar mâka chu” a ti ani.

Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 David han ama hah “‘Pumapa’ a tia; masikin kho angin mo Messiah hih David richisuonpâr ani thei ranga?” a tia. Loko tamtakin Jisua chongril hah râisântakin an rangâia.

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 A minchu ngei anghan, an kôm, “Balam minchupungei renga indîn roi, anni chu kâncholiinchuol hâka lêng an nuom ngâia, bazar muna mîn an jâ ngeia chibai an pêk ngei rangin an nuoma,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

39 Synagogngeia sukmun asatak ngei, le khohoithona munngeia, mun hoitak ngei an thang ngâi.

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 Meithâingei sum an sâka an inngei an muruka, male mi huongna rangin asôt tatakin chubai an tho ngâia. Masika han an dûktuongna hah intak uol ok atih” a tia.

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 Jisua Biekina sumsiena kôla ânsunga, mingeiin asûnga an tholôm thâk ngei hah a ena. Minei tamtakin sum tam tatak an thâka;

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 hanchu meithâi inriengte a honga male damali inik a thâka, maha poisa khat dôr ani.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 A ruoisingei a koitupa male an kôm, “Nangni ki ril; tholôm dôngna tholôm thâk ngei murdi nêkin hi meithâi inriengte hih a thâk min tam uol tak ani.

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 Midangngeiin chu an nei minieng, an mang minieng ngei an thâka; aniatachu amanu hih chu, ânrieng anghan, a dôn nâm a thâkripa—a ringna ranga a dôn nâm te hah a pêkrip zoi,” a tia.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

Go to > Bookmark / Concordance / Maps / Report Issue