Левит 24
1 И сказал Господь Моисею, говоря:
Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 прикажи сынам Израилевым, чтоб они принесли тебе елея чистого, выбитого, для освещения, чтобы непрестанно горел светильник;
Заповядай на израилтяните да ти донесат първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.
3 вне завесы ковчега откровения в скинии собрания Аарон и сыны его должны ставить оный пред Господом от вечера до утра всегда: это вечное постановление в роды ваши;
Аарон да го приготвя отвън завесата, която е пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, за да свети от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.
4 на подсвечнике чистом должны они ставить светильник пред Господом всегда.
На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.
5 И возьми пшеничной муки и испеки из нее двенадцать хлебов; в каждом хлебе должны быть две десятых ефы;
И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети от ефа.
6 и положи их в два ряда, по шести в ряд, на чистом столе пред Господом;
И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.
7 и положи на каждый ряд чистого ливана и соли, и будет это при хлебе, в память, в жертву Господу;
И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.
8 в каждый день субботы постоянно должно полагать их пред Господом от сынов Израилевых: это завет вечный;
Всеки съботен ден свещеникът да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.
9 они будут принадлежать Аарону и сынам его, которые будут есть их на святом месте, ибо это великая святыня для них из жертв Господних: это постановление вечное.
И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от жертвите принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.
10 И вышел сын одной Израильтянки, родившейся от Египтянина, к сынам Израилевым, и поссорился в стане сын Израильтянки с Израильтянином;
И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.
11 хулил сын Израильтянки имя Господне и злословил. И привели его к Моисею. И мя же матери его Саломиф, дочь Давриина, из племени Данова;
И синът на израилтянката похули Господното Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).
12 и посадили его под стражу, доколе не будет объявлена им воля Господня.
И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, какво да му сторят.
13 И сказал Господь Моисею, говоря:
И Господ говори на Моисея, казвайки:
14 выведи злословившего вон из стана, и все слышавшие пусть положат руки свои на голову его, и все общество побьет его камнями;
Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.
15 и сынам Израилевым скажи: кто будет злословить Бога своего, тот понесет грех свой;
И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.
16 и хулитель имени Господня должен умереть, камнями побьет его все общество: пришлец ли, туземец ли станет хулить имя Господне, предан будет смерти.
Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви.
17 Кто убьет какого-либо человека, тот предан будет смерти.
Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
18 Кто убьет скотину, должен заплатить за нее, скотину за скотину.
А който убие животно, да го плати, Живот за живот.
19 Кто сделает повреждение на теле ближнего своего, тому должно сделать то же, что он сделал:
И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
20 перелом за перелом, око за око, зуб за зуб; как он сделал повреждение на теле человека, так и ему должно сделать.
строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
21 Кто убьет скотину, должен заплатить за нее; а кто убьет человека, того должно предать смерти.
Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
22 Один суд должен быть у вас, как для пришельца, так и для туземца; ибо Я Господь, Бог ваш.
Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
23 И сказал Моисей сынам Израилевым; и вывели злословившего вон из стана, и побили его камнями, и сделали сыны Израилевы, как повелел Господь Моисею.
И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
