Иов 4
1 И отвечал Елифаз Феманитянин и сказал:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 если попытаемся мы сказать к тебе слово, - не тяжело ли будет тебе? Впрочем кто может возбранить слову!
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Вот, ты наставлял многих и опустившиеся руки поддерживал,
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 падающего восставляли слова твои, и гнущиеся колени ты укреплял.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 А теперь дошло до тебя, и ты изнемог; коснулось тебя, и ты упал духом.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Богобоязненность твоя не должна ли быть твоею надеждою, и непорочность путей твоих - упованием твоим?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Вспомни же, погибал ли кто невинный, и где праведные бывали искореняемы?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Как я видал, то оравшие нечестие и сеявшие зло пожинают его;
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 от дуновения Божия погибают и от духа гнева Его исчезают.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Рев льва и голос рыкающего умолкает, и зубы скимнов сокрушаются;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 могучий лев погибает без добычи, и дети львицы рассеиваются.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 И вот, ко мне тайно принеслось слово, и ухо мое приняло нечто от него.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Среди размышлений о ночных видениях, когда сон находит на людей,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 объял меня ужас и трепет и потряс все кости мои.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 И дух прошел надо мною; дыбом стали волосы на мне.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Он стал, - но я не распознал вида его, - только облик был пред глазами моими; тихое веяние, - и я слышу голос:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 человек праведнее ли Бога? и муж чище ли Творца своего?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Вот, Он и слугам Своим не доверяет и в Ангелах Своих усматривает недостатки:
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 тем более - в обитающих в храминах из брения, которых основание прах, которые истребляются скорее моли.
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Между утром и вечером они распадаются; не увидишь, как они вовсе исчезнут.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Не погибают ли с ними и достоинства их? Они умирают, не достигнув мудрости.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
