Иов 36
1 И продолжал Елиуй и сказал:
И Елиу продължавайки рече:
2 подожди меня немного, и я покажу тебе, что я имею еще что сказать за Бога.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Начну мои рассуждения издалека и воздам Создателю моему справедливость,
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 потому что слова мои точно не ложь: пред тобою - совершенный в познаниях.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Вот, Бог могуществен и не презирает сильного крепостью сердца;
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Он не поддерживает нечестивых и воздает должное угнетенным;
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Он не отвращает очей Своих от праведников, но с царями навсегда посаждает их на престоле, и они возвышаются.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Если же они окованы цепями и содержатся в узах бедствия,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 то Он указывает им на дела их и на беззакония их, потому что умножились,
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 и открывает их ухо для вразумления и говорит им, чтоб они отстали от нечестия.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Если послушают и будут служить Ему, то проведут дни свои в благополучии и лета свои в радости;
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 если же не послушают, то погибнут от стрелы и умрут в неразумии.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Но лицемеры питают в сердце гнев и не взывают к Нему, когда Он заключает их в узы;
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 поэтому душа их умирает в молодости и жизнь их с блудниками.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Он спасает бедного от беды его и в угнетении открывает ухо его.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 И тебя вывел бы Он из тесноты на простор, где нет стеснения, и поставляемое на стол твой было бы наполнено туком;
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 но ты преисполнен суждениями нечестивых: суждение и осуждение - близки.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Да не поразит тебя гнев Божий наказанием! Большой выкуп не спасет тебя.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Даст ли Он какую цену твоему богатству? Нет, - ни золоту и никакому сокровищу.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Не желай той ночи, когда народы истребляются на своем месте.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Берегись, не склоняйся к нечестию, которое ты предпочел страданию.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Бог высок могуществом Своим, и кто такой, как Он, наставник?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Кто укажет Ему путь Его; кто может сказать: Ты поступаешь несправедливо?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Помни о том, чтобы превозносить дела Его, которые люди видят.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Все люди могут видеть их; человек может усматривать их издали.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Вот, Бог велик, и мы не можем познать Его; число лет Его неисследимо.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Он собирает капли воды; они во множестве изливаются дождем:
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 из облаков каплют и изливаются обильно на людей.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Кто может также постигнуть протяжение облаков, треск шатра Его?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Вот, Он распространяет над ним свет Свой и покрывает дно моря.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Оттуда Он судит народы, дает пищу в изобилии.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Он сокрывает в дланях Своих молнию и повелевает ей, кого разить.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Треск ее дает знать о ней; скот также чувствует происходящее.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
