Бытие 8
1 И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах, и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся, бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней.
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 и выпустил ворона, чтобы видеть, убыла ли вода с земли, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 Он помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 Шестьсот первого года жизни Ноевой к первому дню первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 И сказал Господь Бог Ною:
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою;
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся и размножаются на земле.
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним;
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 все звери, и весь скот, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь Бог в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого - зло от юности его; и не буду больше поражать всего живущего, как Я сделал:
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
