Екклесиаст 1
1 Слова Екклесиаста, сына Давидова, царя в Иерусалиме.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Суета сует, сказал Екклесиаст, суета сует, - все суета!
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 Что пользы человеку от всех трудов его, которыми трудится он под солнцем?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 Род проходит, и род приходит, а земля пребывает во веки.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 Восходит солнце, и заходит солнце, и спешит к месту своему, где оно восходит.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 Идет ветер к югу, и переходит к северу, кружится, кружится на ходу своем, и возвращается ветер на круги свои.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Все реки текут в море, но море не переполняется: к тому месту, откуда реки текут, они возвращаются, чтобы опять течь.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Все вещи - в труде: не может человек пересказать всего; не насытится око зрением, не наполнится ухо слушанием.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 Что было, то и будет; и что делалось, то и будет делаться, и нет ничего нового под солнцем.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Бывает нечто, о чем говорят: “смотри, вот это новое”; но это было уже в веках, бывших прежде нас.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Нет памяти о прежнем; да и о том, что будет, не останется памяти у тех, которые будут после.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 Я, Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме;
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 И предал я сердце мое тому, чтобы исследовать и испытать мудростью все, что делается под небом: это тяжелое занятие дал Бог сынам человеческим, чтобы они упражнялись в нем.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 Видел я все дела, какие делаются под солнцем, и вот, все - суета и томление духа!
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривое не может сделаться прямым, и чего нет, того нельзя считать.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Говорил я с сердцем моим так: вот, я возвеличился и приобрел мудрости больше всех, которые были прежде меня над Иерусалимом, и сердце мое видело много мудрости и знания.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 И предал я сердце мое тому, чтобы познать мудрость и познать безумие и глупость: узнал, что и это - томление духа;
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 потому что во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
