Екклесиаст 10
1 Мертвые мухи портят и делают зловонною благовонную масть мироварника: то же делает небольшая глупость уважаемого человека с его мудростью и честью.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Сердце мудрого - на правую сторону, а сердце глупого - на левую.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 По какой бы дороге ни шел глупый, у него всегда недостает смысла, и всякому он выскажет, что он глуп.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Если гнев начальника вспыхнет на тебя, то не оставляй места твоего; потому что кротость покрывает и большие проступки.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Есть зло, которое видел я под солнцем, это - как бы погрешность, происходящая от властелина;
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 невежество поставляется на большой высоте, а богатые сидят низко.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Видел я рабов на конях, а князей ходящих, подобно рабам, пешком.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Кто копает яму, тот упадет в нее, и кто разрушает ограду, того ужалит змей.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Кто передвигает камни, тот может надсадить себя, и кто колет дрова, тот может подвергнуться опасности от них.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Если притупится топор, и если лезвие его не будет отточено, то надобно будет напрягать силы; мудрость умеет это исправить.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Если змей ужалит без заговаривания, то не лучше его и злоязычный.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Слова из уст мудрого - благодать, а уста глупого губят его же:
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 начало слов из уст его - глупость, а конец речи из уст его - безумие.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Глупый наговорит много, хотя человек не знает, что будет, и кто скажет ему, что будет после него?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Труд глупого утомляет его, потому что не знает даже дороги в город.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Горе тебе, земля, когда царь твой отрок, и когда князья твои едят рано!
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Благо тебе, земля, когда царь у тебя из благородного рода, и князья твои едят вовремя, для подкрепления, а не для пресыщения!
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 От лености обвиснет потолок, и когда опустятся руки, то протечет дом.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Пиры устраиваются для удовольствия, и вино веселит жизнь; а за все отвечает серебро.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Даже и в мыслях твоих не злословь царя, и в спальной комнате твоей не злословь богатого; потому что птица небесная может перенести слово твое, и крылатая - пересказать речь твою.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
