Yakobis 3
1 Toronoo nggare! Atahori hetar rae ranori atahori mamahereꞌ ra. Naa malole! Te misinedꞌa, dei fo Lamatualain paresaꞌ lutu-leloꞌ atahori mana ranori atahori mamahereꞌ ra. De nda sudꞌiꞌ a se bole nanori sa.
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 Basa nggita olaꞌ sala mataꞌ-mataꞌ. Te atahori mana naꞌatataaꞌ nala bafa-maan, fo nda seredꞌedꞌedꞌe sa, ana nauli nahine basa masodꞌan.
Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Conto onaꞌ ndara. Hita bisa lea ndara monaeꞌ suet na fo talalao e tungga hita hihiin.
Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Conto esa fai, ofai a. Anin monaeꞌ fuu naꞌamiminaꞌ ofai a tungga hihiin. Te uli anaꞌ o bisa tao ofai a dꞌalan tungga mana toꞌu uli a hihiin.
Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
5 Hita bꞌafan o onaꞌ naa boe. Bafaꞌ a anadikiꞌ te tataon seli tebꞌe! Naa onaꞌ ai mbilaꞌ mbei lalangge nabasaꞌ lasi.
Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 Bafaꞌ o, onaꞌ ai mbilaꞌ boe. Hita bisa pake bafa tara fo talutu dalaꞌ naeꞌ. Bafa tara bisa tao nalutu masodꞌa tara. Deꞌulakaꞌ hetar sia raefafoꞌ ia, kalua mia atahori bafan. Nitu ra malangga monaen o pake atahori bafan fo nalalao eni ue-tataon. (Geenna g1067)
И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Geenna g1067)
7 Atahori ramamau rita banda fui mata-mataꞌ, banda mananodoꞌ, mbuiꞌ ma uꞌu sia tasi.
Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
8 Te nda feꞌe hambu atahori esa namamau nala bafan sa. Te bafaꞌ a, bꞌua deꞌulakaꞌ susa neneneuliꞌ. Onaꞌ raso mana masoꞌ nisi ao-sisiꞌ fo tao nisa atahori.
но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
9 No bafaꞌ esa, atahori koa-kio ma rarai-oole. Naa nda nandaa sa! Hita pake bafa tara fo koa-kio Amaꞌ Lamatualain. Ma no bafaꞌ naa boe, hita rarai-oole atahori, fo Lamatuaꞌ naꞌadadꞌiꞌ tungga mata-aon. Saa de taꞌo naa?
С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Onaꞌ oemataꞌ sa, nda bisa nandali oe minaꞌ no oe masiꞌ lao esaꞌ sa.
Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
12 Esa fai, ndaꞌe huuꞌ a nda bisa nabꞌoa dafalandu sa. Ma mbelaꞌ nda nabꞌoa bꞌoa anggor sa, to? Te hau a nabꞌoa tungga mata-aon. Onaꞌ hita nda bisa ndui oe minaꞌ mia lifu oe masiꞌ sa.
Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
13 Atahori dudꞌuꞌa malole ma nahine dalaꞌ tungga Lamatuaꞌ hihiin, nda bꞌole koa-bꞌoꞌu aon sa. Te ana bubꞌuluꞌ mahineꞌ naa mia Lamatuaꞌ. Hela fo natudꞌu mahinen, nendiꞌ masodꞌa ndoos na.
Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
14 Mete ma ralam mera fo akaꞌ, muꞌututudꞌaꞌ atahori ra, na, Afiꞌ oro-ara mae, ho atahori dudꞌuꞌa maloleꞌ. Naa onaꞌ ho mana peko-lelekoꞌ. Te nesodꞌa taꞌo naa, naa nda naran ‘dudꞌuꞌa maloleꞌ’ sa. Naa, nda onda mia Lamatualain sa, te laoꞌ mia raefafoꞌ. Naa, nandaa neu atahori mana nda fee masodꞌa nara neu Lamatuaꞌ sa. Naa tungga nitu ra dꞌalan.
Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
16 Te mete ma hambu rala meraꞌ ma netofa-nehuuꞌ, na, hambu nemue-anggiꞌ, ma atahori tao deꞌulakaꞌ mataꞌ-mataꞌ.
защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
17 Te dudꞌuꞌa maloleꞌ mana onda mia Lamatuaꞌ naa, taꞌo ia: Fefeun ana tao nggita tasodꞌa meumareꞌ. Basa ma hita nda hii netofa sa, hita hii taloe ao tara, taꞌatataaꞌ ma neneeꞌ a. Nenendin tao rala tara malole, hii tulu-fali atahori, nda to heheliꞌ a esa sa, ma nda dea-mata to atahori laen ra sa.
Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 Ma atahori mana natudꞌu dꞌala dꞌame nenendin maloleꞌ boe. Naa onaꞌ atahori sela fini, de dodꞌoo ma hambu mbule-bꞌoa maloleꞌ.
А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
