Апокалипса 9
1 Ынӂерул ал чинчиля а сунат дин трымбицэ. Ши ам вэзут о стя каре кэзусе дин чер пе пэмынт. И с-а дат кея фынтыний адынкулуй (Abyssos g12)
И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. (Abyssos g12)
2 ши а дескис фынтына адынкулуй. Дин фынтынэ с-а ридикат ун фум ка фумул унуй куптор маре. Ши соареле ши вэздухул с-ау ынтунекат де фумул фынтыний. (Abyssos g12)
И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта. (Abyssos g12)
3 Дин фум ау ешит ниште лэкусте пе пэмынт. Ши ли с-а дат о путере ка путеря пе каре о ау скорпииле пэмынтулуй.
И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии.
4 Ли с-а зис сэ ну ватэме ярба пэмынтулуй, нич врео вердяцэ, нич вреун копак, чи нумай пе оамений каре н-авяу пе фрунте печетя луй Думнезеу.
Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5 Ли с-а дат путере ну сэ-й омоаре, чи сэ-й кинуяскэ чинч лунь; ши кинул лор ера кум е кинул скорпией кынд ынцяпэ пе ун ом.
И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ожили човека.
6 Ын ачеле зиле, оамений вор кэута моартя ши н-о вор гэси; вор дори сэ моарэ ши моартя ва фуӂи де ей.
През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.
7 Лэкустеле ачеля семэнау ку ниште кай прегэтиць де луптэ. Пе капете авяу ун фел де кунунь каре пэряу де аур. Фецеле лор семэнау ку ниште феце де оамень.
И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.
8 Авяу пэрул ка пэрул де фемее ши динций лор ерау ка динций де лей.
А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.
9 Авяу ниште платоше ка ниште платоше де фер; ши вуетул пе каре-л фэчяу арипиле лор ера ка вуетул унор каре трасе де мулць кай каре се арункэ ла луптэ.
При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът от крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.
10 Авяу ниште козь ка де скорпий, ку болдурь. Ши ын козиле лор стэтя путеря пе каре о авяу ка сэ ватэме пе оамень чинч лунь.
Имаха и опашки подобни на скорпинии, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца.
11 Песте еле авяу ка ымпэрат пе ынӂерул адынкулуй, каре пе еврееште се кямэ „Абадон”, яр пе гречеште, „Аполион”. (Abyssos g12)
Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион (Т. е.: Погубител ). (Abyssos g12)
12 Чя динтый ненорочире а трекут. Ятэ кэ май вин ынкэ доуэ ненорочирь дупэ еа.
Едното горко мина, ето, още две горки идат подир това.
13 Ынӂерул ал шаселя а сунат дин трымбицэ. Ши ам аузит ун глас дин челе патру коарне але алтарулуй де аур каре есте ынаинтя луй Думнезеу
И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
14 ши зикынд ынӂерулуй ал шаселя, каре авя трымбица: „Дезлягэ пе чей патру ынӂерь каре сунт легаць ла рыул чел маре Еуфрат!”
че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
15 Ши чей патру ынӂерь каре стэтяу гата пентру часул, зиуа, луна ши анул ачела ау фост дезлегаць, ка сэ омоаре а трея парте дин оамень.
И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
16 Оштиря лор ера ын нумэр де доуэзечь де мий де орь зече мий де кэлэрець; ле-ам аузит нумэрул.
И числото на воюващите конници беше двесте милиона; аз чух числото им.
17 Ши ятэ кум ми с-ау арэтат ын ведение каий ши кэлэреций: авяу платоше ка фокул, иачинтул ши пучоаса. Капетеле каилор ерау ка ниште капете де лей ши дин гуриле лор ешяу фок, фум ши пучоасэ.
И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 А трея парте дин оамень ау фост учишь де ачесте трей урӂий: де фокул, де фумул ши де пучоаса каре ешяу дин гуриле лор.
От тия три язви,
19 Кэч путеря каилор стэтя ын гуриле ши ын козиле лор. Козиле лор ерау ка ниште шерпь ку капете ши ку еле вэтэмау.
Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
20 Чейлалць оамень, каре н-ау фост учишь де ачесте урӂий, ну с-ау покэит де фаптеле мынилор лор, ка сэ ну се ынкине драчилор ши идолилор де аур, де арӂинт, де арамэ, де пятрэ ши де лемн, каре ну пот нич сэ вадэ, нич сэ аудэ, нич сэ умбле.
И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 Ши ну с-ау покэит де учидериле лор, нич де врэжиторииле лор, нич де курвия лор, нич де фуртишагуриле лор.
също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.
