Псалмул 90
1 Доамне, Ту ай фост локул ностру де адэпост дин ням ын ням.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Ынаинте ка сэ се фи нэскут мунций ши ынаинте ка сэ се фи фэкут пэмынтул ши лумя, дин вешничие ын вешничие, Ту ешть Думнезеу!
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Ту ынторчь пе оамень ын цэрынэ ши зичь: „Ынтоарчеци-вэ, фиий оаменилор!”
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Кэч ынаинтя Та, о мие де ань сунт ка зиуа де ерь, каре а трекут, ши ка о стражэ дин ноапте.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Ый мэтурь ка ун вис: диминяца сунт ка ярба, каре ынколцеште ярэшь:
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 ынфлореште диминяца ши креште, яр сяра есте тэятэ ши се усукэ.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Ной сунтем мистуиць де мыния Та ши ынгрозиць де урӂия Та.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Ту пуй ынаинтя Та нелеӂюириле ноастре ши скоць ла лумина Фецей Тале пэкателе ноастре челе аскунсе.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Тоате зилеле ноастре пер де урӂия Та, ведем кум ни се дук аний ка ун сунет.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Аний веций ноастре се ридикэ ла шаптезечь де ань, яр, пентру чей май тарь, ла оптзечь де ань; ши лукрул ку каре се мындреште омул ын тимпул лор ну есте декыт трудэ ши дурере, кэч трек юте, ши ной збурэм.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Дар чине я сяма ла тэрия мынией Тале ши ла урӂия Та, аша кум се кувине сэ се тямэ де Тине?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Ынвацэ-не сэ не нумэрэм бине зилеле, ка сэ кэпэтэм о инимэ ынцеляптэ!
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Ынтоарче-те, Доамне! Пынэ кынд зэбовешть? Ай милэ де робий Тэй!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Сатурэ-не ын фиекаре диминяцэ де бунэтатя Та ши тоатэ вяца ноастрэ не вом букура ши не вом весели!
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Ынвеселеште-не тот атытя зиле кыте не-ай смерит, тот атыця ань кыць ам вэзут ненорочиря!
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Сэ се арате робилор Тэй лукраря Та ши слава Та фиилор лор!
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Фие песте ной бунэвоинца Домнулуй Думнезеулуй ностру! Ши ынтэреште лукраря мынилор ноастре, да, ынтэреште лукраря мынилор ноастре!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
