Псалмул 88
1 Доамне, Думнезеул мынтуирий меле! Зи ши ноапте стриг ынаинтя Та!
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 С-ажунгэ ругэчуня мя ынаинтя Та! Я аминте ла черериле меле,
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Сунт пус ын рындул челор че се кобоарэ ын гроапэ, сунт ка ун ом каре ну май аре путере.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Стау ынтинс принтре чей морць ка чей учишь ши кулкаць ын мормынт, де каре ну-Ць май адучь аминте ши каре сунт деспэрциць де мына Та.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 М-ай арункат ын гроапа чя май де жос, ын ынтунерик, ын адынкурь.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Мыния Та мэ апасэ ши мэ нэпэдешть ку тоате валуриле Тале.
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Ай ындепэртат де ла мине пе тоць приетений мей, м-ай фэкут о причинэ де скырбэ пентру ей; сунт ынкис ши ну пот сэ ес.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Ми се топеск окий де суферинцэ; ын тоате зилеле Те кем, Доамне, ши-мь ынтинд мыниле спре Тине!
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Оаре пентру морць фачь Ту минунь? Сау се скоалэ морций сэ Те лауде?
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Се ворбеште де бунэтатя Та ын мормынт ши де крединчошия Та ын адынк?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Сунт куноскуте минуниле Тале ын ынтунерик ши дрептатя Та ын цара уйтэрий?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Доамне, еу Ыць чер ажуторул ши диминяца ругэчуня мя се ыналцэ ла Тине.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Пентру че, Доамне, лепезь суфлетул меу? Пентру че ымь аскунзь Фаца Та?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Дин тинереце, сунт ненорочит ши траг сэ мор, сунт купринс де спаймеле Тале ши ну штиу че сэ май фак.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Мыния Та трече песте мине, спаймеле Тале мэ нимическ де тот.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Еле мэ ынконжоарэ тоатэ зиуа ка ниште апе, мэ ынфэшоарэ тоате деодатэ.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Ай депэртат де ла мине пе приетень ши товарэшь, ши чей де апроапе ай мей с-ау фэкут невэзуць.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
