Псалмул 80

1 Я аминте, Пэсторул луй Исраел, Ту, каре повэцуешть пе Иосиф ка пе о турмэ! Аратэ-Те ын стрэлучиря Та, Ту, каре шезь пе херувимь!

За първия певец, по като кринове е заявлението. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 Трезеште-Ць путеря, ынаинтя луй Ефраим, Бениамин ши Манасе, ши вино ын ажуторул ностру!

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 Ридикэ-не, Думнезеуле, фэ сэ стрэлучяскэ Фаца Та ши вом фи скэпаць!

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.

4 Доамне, Думнезеул оштирилор, пынэ кынд Те вей мыния, ку тоатэ ругэчуня попорулуй Тэу?

Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 Ый хрэнешть ку о пыне де лакримь ши-й адэпь ку лакримь дин плин.

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 Не фачь сэ фим мэрул де чартэ ал вечинилор ноштри ши врэжмаший ноштри рыд де ной ынтре ей.

Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 Ридикэ-не, Думнезеул оштирилор! Фэ сэ стрэлучяскэ Фаца Та ши вом фи скэпаць!

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 Ту ай адус о вие дин Еӂипт, ай изгонит нямурь ши ай сэдит-о.

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.

9 Ай фэкут лок ынаинтя ей: ши еа а дат рэдэчинь ши а умплут цара.

Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 Мунций ерау акопериць де умбра ей ши рамуриле ей ерау ка ниште чедри ай луй Думнезеу.

Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,

11 Ышь ынтиндя млэдицеле пынэ ла маре ши лэстарий пынэ ла рыу.

Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.

12 Пентру че й-ай рупт гардул акум де-о жефуеск тоць трекэторий?

Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 О рымэ мистрецул дин пэдуре ши о мэнынкэ фяреле кымпулуй.

Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 Думнезеул оштирилор, ынтоарче-Те ярэшь! Привеште дин чер ши везь! Черчетязэ вия ачаста!

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 Окротеште че а сэдит дряпта Та ши пе фиул пе каре Ци л-ай алес!…

И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла

16 Еа есте арсэ де фок, есте тэятэ! Де мустраря Фецей Тале, ей пер!

Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

17 Мына Та сэ фие песте омул дрептей Тале, песте фиул омулуй пе каре Ци л-ай алес!

Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18 Ши атунч ну не вом май депэрта де Тине. Ынвиорязэ-не ярэшь ши вом кема Нумеле Тэу!

Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.

19 Доамне, Думнезеул оштирилор, ридикэ-не ярэшь! Фэ сэ стрэлучяскэ Фаца Та ши вом фи скэпаць!

Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.