Псалмул 78
1 Аскултэ, попорул меу, ынвэцэтуриле меле! Луаць аминте ла кувинтеле гурий меле!
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ымь дескид гура ши ворбеск ын пилде, вестеск ынцелепчуня времурилор стрэвекь.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Че ам аузит, че штим, че не-ау повестит пэринций ноштри,
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 ну вом аскунде де копиий лор, чи вом вести нямулуй де оамень каре ва вени лауделе Домнулуй, путеря Луй ши минуниле пе каре ле-а фэкут.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Ел а пус о мэртурие ын Иаков, а дат о Леӂе ын Исраел ши а порунчит пэринцилор ноштри сэ-шь ынвеце ын еа копиий,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 ка сэ фие куноскутэ де чей че вор вени дупэ ей, де копиий каре се вор наште ши каре, кынд се вор фаче марь, сэ ворбяскэ деспре еа копиилор лор,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 пентру ка ачештя сэ-шь пунэ ынкредеря ын Думнезеу, сэ ну уйте лукрэриле луй Думнезеу ши сэ пэзяскэ порунчиле Луй.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Сэ ну фие ка пэринций лор, ун ням неаскултэтор ши рэзврэтит, ун ням каре н-авя о инимэ таре ши ал кэруй дух ну ера крединчос луй Думнезеу!
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Фиий луй Ефраим, ынармаць ши трэгынд ку аркул, ау дат досул ын зиуа луптей,
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 пентру кэ н-ау цинут легэмынтул луй Думнезеу ши н-ау воит сэ умбле ынтокмай дупэ Леӂя Луй.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Ау дат уйтэрий лукрэриле Луй, минуниле Луй пе каре ли ле арэтасе.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Ынаинтя пэринцилор лор, Ел фэкусе минунь ын цара Еӂиптулуй, ын кымпия Цоан.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 А деспэрцит маря ши ле-а дескис ун друм прин еа, ридикынд апеле ка ун зид.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Й-а кэлэузит зиуа ку ун нор ши тоатэ ноаптя ку лумина унуй фок стрэлучитор.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 А деспикат стынчь ын пустиу ши ле-а дат сэ бя ка дин ниште валурь ку апе мулте.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 А фэкут сэ цышняскэ извоаре дин стынчь ши сэ кургэ апе ка ниште рыурь.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Дар ей тот н-ау ынчетат сэ пэкэтуяскэ ымпотрива Луй, н-ау ынчетат сэ се рэзврэтяскэ ымпотрива Челуй Пряыналт ын пустиу.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Ау испитит пе Думнезеу ын инима лор, черынд мынкаре дупэ пофтеле лор.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Ау ворбит ымпотрива луй Думнезеу ши ау зис: „Оаре ва путя Думнезеу сэ пунэ о масэ ын пустиу?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ятэ кэ Ел а ловит стынка де ау курс апе ши с-ау вэрсат широае. Дар ва путя Ел сэ дя ши пыне сау сэ факэ рост де карне попорулуй Сэу?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Домнул а аузит ши С-а мыният. Ун фок с-а апринс ымпотрива луй Иаков ши с-а стырнит ымпотрива луй Исраел мыния Луй,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 пентру кэ н-ау крезут ын Думнезеу, пентру кэ н-ау авут ынкредере ын ажуторул Луй.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Ел а порунчит норилор де сус ши а дескис порциле черурилор:
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 а плоуат песте ей манэ де мынкаре ши ле-а дат грыу дин чер.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Ау мынкат ку тоций пыня челор марь ши ле-а тримис мынкаре сэ се сатуре.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 А пус сэ суфле ын черурь вынтул де рэсэрит ши а адус, прин путеря Луй, вынтул де мязэзи.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 А плоуат песте ей карне ка пулберя ши пэсэрь ынарипате кыт нисипул мэрий;
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 ле-а фэкут сэ кадэ ын мижлокул таберей лор, де жур ымпрежурул локуинцелор лор.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Ей ау мынкат ши с-ау сэтурат дин дестул: Думнезеу ле-а дат че дорисерэ.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Дар н-апукасерэ сэ-шь астымпере бине пофта, мынкаря ле ера ынкэ ын гурэ,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 кынд с-а стырнит мыния луй Думнезеу ымпотрива лор, а ловит де моарте пе чей май тарь динтре ей ши а доборыт пе тинерий луй Исраел.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Ку тоате ачестя, ей н-ау ынчетат сэ пэкэтуяскэ ши н-ау крезут ын минуниле Луй.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Де ачея, Ел ле-а курмат зилеле ка о суфларе, ле-а курмат аний принтр-ун сфыршит нэпрасник.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Кынд ый ловя де моарте, ей Ыл кэутау, се ынторчяу ши се ындрептау спре Думнезеу;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 ышь адучяу аминте кэ Думнезеу есте Стынка лор ши кэ Думнезеул Атотпутерник есте Избэвиторул лор.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Дар Ыл ыншелау ку гура ши-Л минцяу ку лимба.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Инима ну ле ера таре фацэ де Ел ши ну ерау крединчошь легэмынтулуй Сэу.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Тотушь, ын ындураря Луй, Ел яртэ нелеӂюиря ши ну нимичеште; Ышь опреште де мулте орь мыния ши ну дэ друмул ынтреӂий Луй урӂий.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Ел Шь-а адус деч аминте кэ ей ну ерау декыт карне, о суфларе каре трече ши ну се май ынтоарче.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Де кыте орь с-ау рэзврэтит ей ымпотрива Луй ын пустиу! Де кыте орь Л-ау мыният ей ын пустиетате!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Да, н-ау ынчетат сэ испитяскэ пе Думнезеу ши сэ ынтэрыте пе Сфынтул луй Исраел.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Ну шь-ау май адус аминте де путеря Луй, де зиуа кынд й-а избэвит де врэжмаш,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 де минуниле пе каре ле-а фэкут ын Еӂипт ши де семнеле Луй минунате дин кымпия Цоан.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Кум ле-а префэкут рыуриле ын сынӂе ши н-ау путут сэ бя дин апеле лор.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Кум а тримис ымпотрива лор ниште муште отрэвитоаре каре й-ау мынкат ши броаште каре й-ау нимичит.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Кум ле-а дат холделе прадэ омизилор, родул мунчий лор, прадэ лэкустелор.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Кум ле-а прэпэдит вииле, бэтынду-ле ку пятрэ, ши смокиний дин Еӂипт ку гриндинэ.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Кум ле-а лэсат вителе прадэ гриндиней ши турмеле, прадэ фокулуй черулуй.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Ел Шь-а арункат ымпотрива лор мыния Луй апринсэ, урӂия, юцимя ши неказул: о дроайе де ынӂерь адукэторь де ненорочирь.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Кум Шь-а дат друм слобод мынией, ну ле-а скэпат суфлетул де ла моарте ши ле-а дат вяца прадэ молимей;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 кум а ловит пе тоць ынтыий нэскуць дин Еӂипт, пырга путерий ын кортуриле луй Хам.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Кум а порнит пе попорул Сэу ка пе ниште ой ши й-а повэцуит ка пе о турмэ ын пустиу.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Кум й-а дус фэрэ ничо грижэ, ка сэ ну ле фие фрикэ, яр маря а акоперит пе врэжмаший лор.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Кум й-а адус спре хотарул Луй чел сфынт, спре мунтеле ачеста, пе каре дряпта Луй л-а кыштигат.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Кум а изгонит нямуриле динаинтя лор, ле-а ымпэрцит цара ын пэрць де моштенире ши а пус семинцииле луй Исраел сэ локуяскэ ын кортуриле лор.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Дар ей ау испитит пе Думнезеул Пряыналт, с-ау рэзврэтит ымпотрива Луй ши н-ау цинут порунчиле Луй,
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 чи с-ау депэртат ши ау фост некрединчошь, ка ши пэринций лор, с-ау абэтут ла о парте, ка ун арк ыншелэтор,
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Л-ау супэрат прин ынэлцимиле лор ши Й-ау стырнит ӂелозия ку идолий лор.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Думнезеу а аузит ши С-а мыният ши а урӂисит рэу де тот пе Исраел.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 А пэрэсит локуинца Луй дин Сило, кортул ын каре локуя ынтре оамень.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Шь-а дат слава прадэ робией ши мэреция Луй, ын мыниле врэжмашулуй.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 А дат прадэ сабией пе попорул Луй ши С-а мыният пе моштениря Луй.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Пе тинерий луй й-а арс фокул ши фечоареле луй н-ау май фост сэрбэторите ку кынтэрь де нунтэ.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Преоций сэй ау кэзут учишь де сабие, ши вэдувеле луй ну с-ау бочит.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Атунч, Домнул С-а трезит, ка унул каре а дормит, ка ун витяз ымбэрбэтат де вин,
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 ши а ловит пе потривничий Луй каре фуӂяу, акоперинду-й ку вешникэ окарэ.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Ынсэ а лепэдат кортул луй Иосиф ши н-а алес семинция луй Ефраим,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 чи а алес семинция луй Иуда, мунтеле Сионулуй, пе каре-л юбеште.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Шь-а зидит Сфынтул Локаш ка черуриле де ыналт ши таре ка пэмынтул пе каре л-а ынтемеят пе вечь.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 А алес пе робул Сэу Давид ши л-а луат де ла стаулеле де ой.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Л-а луат диндэрэтул оилор каре алэптау, ка сэ паскэ пе попорул Сэу Иаков ши пе моштениря Са Исраел.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Ши Давид й-а кырмуит ку о инимэ неприхэнитэ ши й-а повэцуит ку мынь причепуте.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
