Псалмул 52

1 Пентру че те фэлешть ку рэутатя та, асуприторуле? Бунэтатя луй Думнезеу цине ын вечь.

To victorie, the salm of Dauid, `whanne Doech Idumei cam, and telde to Saul, and seide to him, Dauid cam in to the hows of Abymelech. What hast thou glorie in malice; which art miyti in wickidnesse?

2 Лимба та ну нэскочеште декыт рэутате, ка ун брич аскуцит, виклян че ешть!

Al dai thi tunge thouyte vnriytfulnesse; as a scharp rasour thou hast do gile.

3 Ту юбешть май деграбэ рэул декыт бинеле, май деграбэ минчуна декыт адевэрул.

Thou louedist malice more than benygnite; `thou louedist wickidnesse more than to speke equite.

4 Ту юбешть нумай кувинте нимичитоаре, лимбэ ыншелэтоаре!

Thou louedist alle wordis of casting doun; with a gileful tunge.

5 Де ачея ши Думнезеу те ва доборы пе вечие, те ва апука ши те ва ридика дин кортул тэу ши те ва дезрэдэчина дин пэмынтул челор вий.

Therfor God schal distrie thee in to the ende, he schal drawe thee out bi the roote, and he schal make thee to passe awei fro thi tabernacle; and thi roote fro the lond of lyuynge men.

6 Чей фэрэ приханэ вор ведя лукрул ачеста, се вор теме ши вор рыде де ел, зикынд:

Iust men schulen se, and schulen drede; and thei schulen leiye on hym, and thei schulen seie, Lo!

7 „Ятэ омул каре ну луа ка окротитор пе Думнезеу, чи се ынкредя ын богэцииле луй челе марь ши се бизуя пе рэутатя луй.”

the man that settide not God his helpere. But he hopide in the multitude of his richessis; and hadde maistrie in his vanite.

8 Дар еу сунт ын Каса луй Думнезеу ка ун мэслин верде, мэ ынкред ын бунэтатя луй Думнезеу ын вечь де вечь.

Forsothe Y, as a fruytful olyue tre in the hous of God; hopide in the merci of God with outen ende, and in to the world of world.

9 Те вой лэуда тотдяуна пентру кэ ай лукрат ши, ын фаца копиилор Тэй, вой нэдэждуи ын Нумеле Тэу, кэч есте биневоитор.

Y schal knowleche to thee in to the world, for thou hast do mercy to me; and Y schal abide thi name, for it is good in the siyt of thi seyntis.