Псалмул 52

1 Пентру че те фэлешть ку рэутатя та, асуприторуле? Бунэтатя луй Думнезеу цине ын вечь.

За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

2 Лимба та ну нэскочеште декыт рэутате, ка ун брич аскуцит, виклян че ешть!

Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

3 Ту юбешть май деграбэ рэул декыт бинеле, май деграбэ минчуна декыт адевэрул.

Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)

4 Ту юбешть нумай кувинте нимичитоаре, лимбэ ыншелэтоаре!

Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

5 Де ачея ши Думнезеу те ва доборы пе вечие, те ва апука ши те ва ридика дин кортул тэу ши те ва дезрэдэчина дин пэмынтул челор вий.

Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)

6 Чей фэрэ приханэ вор ведя лукрул ачеста, се вор теме ши вор рыде де ел, зикынд:

А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

7 „Ятэ омул каре ну луа ка окротитор пе Думнезеу, чи се ынкредя ын богэцииле луй челе марь ши се бизуя пе рэутатя луй.”

Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

8 Дар еу сунт ын Каса луй Думнезеу ка ун мэслин верде, мэ ынкред ын бунэтатя луй Думнезеу ын вечь де вечь.

А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

9 Те вой лэуда тотдяуна пентру кэ ай лукрат ши, ын фаца копиилор Тэй, вой нэдэждуи ын Нумеле Тэу, кэч есте биневоитор.

Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.