Псалмул 49
1 Аскултаць лукрул ачеста, тоате попоареле, луаць аминте, тоць локуиторий лумий:
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 мичь ши марь, богаць ши сэрачь!
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Гура мя ва ворби кувинте ынцелепте ши инима мя аре гындурь плине де жудекатэ.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Еу ымь плек урекя ла пилделе каре ымь сунт инсуфлате, ымь ынчеп кынтаря ын сунетул харпей.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Пентру че сэ мэ тем ын зилеле ненорочирий, кынд мэ ынконжоарэ нелеӂюиря потривничилор мей?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Ей се ынкред ын авуцииле лор ши се фэлеск ку богэция лор чя маре.
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Дар ну пот сэ се рэскумпере унул пе алтул, нич сэ дя луй Думнезеу прецул рэскумпэрэрий.
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Рэскумпэраря суфлетулуй лор есте аша де скумпэ, кэ ну се ва фаче ничодатэ.
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Ну вор трэи пе вечие, ну пот сэ ну вадэ мормынтул.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Да, ыл вор ведя: кэч ынцелепций мор, небунул ши простул деопотривэ пер ши ласэ алтора авуцииле лор.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Ей ышь ынкипуе кэ вешниче ле вор фи каселе, кэ локуинцеле лор вор дэйнуи дин вяк ын вяк, ей, каре дау нумеле лор ла цэрь ынтреӂь.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Дар омул пус ын чинсте ну дэйнуеште, чи есте ка добитоачеле каре се тае.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Ятэ че соартэ ау ей, чей плинь де атыта ынкредере, прекум ши чей че ый урмязэ, кэрора ле плак кувинтеле лор.
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Сунт душь ка о турмэ ын Локуинца морцилор, ый паште моартя ши, ын курынд, оамений фэрэ приханэ ый калкэ ын пичоаре: ли се дуче фрумусеця ши Локуинца морцилор ле есте локашул. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Дар мие Думнезеу ымь ва скэпа суфлетул дин Локуинца морцилор, кэч мэ ва луа суб окротиря Луй. (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Ну те теме кынд се ымбогэцеште чинева ши кынд и се ынмулцеск вистиерииле касей,
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 кэч ну я нимик ку ел кынд моаре: вистиерииле луй ну се кобоарэ дупэ ел.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Сэ се тот крядэ омул феричит ын вяцэ, сэ се тот лауде ку букурииле пе каре ши ле фаче,
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 кэч тот ын локуинца пэринцилор сэй ва мерӂе ши ну ва май ведя лумина ничодатэ.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Омул пус ын чинсте ши фэрэ причепере есте ка добитоачеле пе каре ле тай.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
