Псалмул 44
1 Думнезеуле, ам аузит ку урекиле ноастре ши пэринций ноштри не-ау повестит лукрэриле пе каре ле-ай фэкут пе время лор, ын зилеле де одиниоарэ.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ку мына Та ай изгонит нямурь ка сэ-й сэдешть пе ей, ай ловит попоаре ка сэ-й ынтинзь пе ей.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Кэч ну прин сабия лор ау пус мына пе царэ, ну брацул лор й-а мынтуит, чи дряпта Та, брацул Тэу, лумина Фецей Тале, пентру кэ ый юбяй.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Думнезеуле, Ту ешть Ымпэратул меу: порунчеште избэвиря луй Иаков!
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Ку Тине доборым пе врэжмаший ноштри, ку Нумеле Тэу здробим пе потривничий ноштри.
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Кэч ну ын аркул меу мэ ынкред, ну сабия мя мэ ва скэпа;
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 чи Ту не избэвешть де врэжмаший ноштри ши дай де рушине пе чей че не урэск.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Ной, ын фиекаре зи, не лэудэм ку Думнезеу ши пуруря слэвим Нумеле Тэу.
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Дар Ту не лепезь, не акоперь де рушине, ну май ешь ку оштириле ноастре;
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 не фачь сэ дэм досул ынаинтя врэжмашулуй, ши чей че не урэск ридикэ прэзь луате де ла ной.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Не дай ка пе ниште ой де мынкат ши не рисипешть принтре нямурь.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Винзь пе попорул Тэу пе нимик ши ну-л сокотешть де маре прец.
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Не фачь де окара вечинилор ноштри, де батжокура ши де рысул челор че не ынконжоарэ.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Не фачь де поминэ принтре нямурь ши причинэ де клэтинаре дин кап принтре попоаре.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Окара мя есте тотдяуна ынаинтя мя ши рушиня ымь акоперэ фаца
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 ла гласул челуй че мэ батжокореште ши мэ окэрэште, ла ведеря врэжмашулуй ши рэзбунэторулуй.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Тоате ачестя ни се ынтымплэ фэрэ ка ной сэ Те фи уйтат, фэрэ сэ фи кэлкат легэмынтул Тэу:
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 да, инима ну ни с-а абэтут, паший ну ни с-ау депэртат де пе кэраря Та,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 ка сэ не здробешть ын локуинца шакалилор ши сэ не акоперь ку умбра морций.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Дакэ ам фи уйтат Нумеле Думнезеулуй ностру ши не-ам фи ынтинс мыниле спре ун думнезеу стрэин,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 н-ар шти Думнезеу лукрул ачеста, Ел, каре куноаште тайнеле инимий?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Дар дин причина Та сунтем ынжунгияць ын тоате зилеле, сунтем привиць ка ниште ой сортите пентру мэчелэрие.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Трезеште-Те! Пентру че дормь, Доамне? Трезеште-Те! Ну не лепэда пе вечие!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Пентру че Ыць аскунзь Фаца? Пентру че уйць де ненорочиря ши апэсаря ноастрэ?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Кэч суфлетул не есте доборыт ын цэрынэ де мыхнире, трупул ностру есте липит де пэмынт.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Скоалэ-Те ка сэ не ажуць! Избэвеште-не, пентру бунэтатя Та!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
