Псалмул 38
1 Доамне, ну мэ мустра ын мыния Та ши ну мэ педепси ын урӂия Та!
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Кэч сэӂециле Тале с-ау ынфипт ын мине ши мына Та апасэ асупра мя.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Н-а май рэмас нимик сэнэтос ын карня мя дин причина мынией Тале; ну май есте ничо влагэ ын оаселе меле ын урма пэкатулуй меу.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Кэч фэрэделеӂиле меле се ридикэ дясупра капулуй меу; ка о поварэ гря, сунт пря греле пентру мине.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Рэниле меле мирос греу ши сунт плине де коптурэ, ын урма небунией меле.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Сунт гырбовит, песте мэсурэ де истовит. Тоатэ зиуа умблу плин де ынтристаре.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Кэч о дурере арзэтоаре ымь мистуе мэрунтаеле ши н-а май рэмас нимик сэнэтос ын карня мя.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Сунт фэрэ путере, здробит ку десэвыршире; тулбураря инимий меле мэ фаче сэ ӂем.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Доамне, тоате доринцеле меле сунт ынаинтя Та ши суспинеле меле ну-Ць сунт аскунсе.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Инима ымь бате ку тэрие, путеря мэ пэрэсеште ши лумина окилор мей ну май есте ку мине.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приетений ши куноскуций мей се депэртязэ де рана мя ши руделе меле стау деопарте.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Чей че вор сэ-мь я вяца ышь ынтинд курселе, чей че-мь каутэ ненорочиря спун рэутэць ши тоатэ зиуа урзеск ла ыншелэторий.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Яр еу сунт ка ун сурд: н-ауд; сунт ка ун мут, каре ну дескиде гура.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Сунт ка ун ом каре н-ауде ши ын гура кэруя ну есте ничун рэспунс.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Доамне, ын Тине нэдэждуеск; Ту вей рэспунде, Доамне Думнезеуле!
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Кэч зик: „Ну ынгэдуи сэ се букуре врэжмаший мей де мине ши сэ се фудуляскэ ымпотрива мя, кынд ми се клатинэ пичорул!”
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Кэч сунт апроапе сэ кад ши дуреря мя есте тотдяуна ынаинтя мя.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Ымь мэртурисеск фэрэделеӂя, мэ доаре де пэкатул меу.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Дар врэжмаший мей сунт плинь де вяцэ ши плинь де путере; чей че мэ урэск фэрэ темей сунт мулць ла нумэр.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Ей ымь ынторк рэу пентру бине, ымь сунт потривничь, пентру кэ еу урмэреск бинеле.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Ну мэ пэрэси, Доамне! Думнезеуле, ну Те депэрта де мине!
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Вино деграбэ ын ажуторул меу, Доамне, Мынтуиря мя!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
