Псалмул 2

1 Пентру че се ынтэрытэ нямуриле ши пентру че куӂетэ попоареле лукрурь дешарте?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Ымпэраций пэмынтулуй се рэскоалэ ши домниторий се сфэтуеск ымпреунэ ымпотрива Домнулуй ши ымпотрива Унсулуй Сэу, зикынд:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 „Сэ ле рупем легэтуриле ши сэ скэпэм де ланцуриле лор!”

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Чел че шаде ын черурь рыде, Домнул Ышь бате жок де ей.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Апой, ын мыния Луй, ле ворбеште ши-й ынгрозеште ку урӂия Са, зикынд:

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 „Тотушь Еу ам унс пе Ымпэратул Меу пе Сион, мунтеле Меу чел сфынт.”

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 „Еу вой вести хотэрыря Луй”, зиче Унсул. „Домнул Мь-а зис: ‘Ту ешть Фиул Меу! Астэзь Те-ам нэскут.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Чере-Мь ши-Ць вой да нямуриле де моштенире ши марӂиниле пэмынтулуй ын стэпынире!

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Ту ле вей здроби ку ун тояг де фер ши ле вей сфэрыма ка пе васул унуй олар.’”

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Акум дар, ымпэраць, пуртаци-вэ ку ынцелепчуне! Луаць ынвэцэтурэ, жудекэторий пэмынтулуй!

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 Служиць Домнулуй ку фрикэ ши букураци-вэ тремурынд.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Даць чинсте Фиулуй, ка сэ ну Се мыние ши сэ ну периць пе каля воастрэ, кэч мыния Луй есте гата сэ се априндэ! Фериче де тоць кыць се ынкред ын Ел!

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.