Псалмул 18
1 Те юбеск дин инимэ, Доамне, тэрия мя!
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Доамне, Ту ешть стынка мя, четэцуя мя, избэвиторул меу! Думнезеуле, Ту ешть стынка мя ын каре мэ аскунд, скутул меу, тэрия каре мэ скапэ ши ынтэритура мя!
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Еу стриг: „Лэудат сэ фие Домнул!” ши сунт избэвит де врэжмаший мей.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Мэ ынконжурасерэ легэтуриле морций ши мэ ынгрозисерэ рыуриле пеирий;
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 Дар, ын стрымтораря мя, ам кемат пе Домнул ши ам стригат кэтре Думнезеул меу: дин локашул Луй, Ел мь-а аузит гласул, ши стригэтул меу а ажунс пынэ ла Ел, пынэ ла урекиле Луй.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Атунч с-а згудуит пэмынтул ши с-а кутремурат, темелииле мунцилор с-ау мишкат ши с-ау клэтинат, пентру кэ Ел Се мыниясе.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дин нэриле Луй се ридика фум ши ун фок мистуитор ешя дин гура Луй: кэрбунь априншь цышняу дин еа.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 А плекат черуриле ши С-а коборыт: ун нор грос ера суб пичоареле Луй.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Кэлэря пе ун херувим ши збура, веня плутинд пе арипиле вынтулуй.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Ынтунерикул Ши-л фэкусе ынвелитоаре, яр кортул Луй, ымпрежурул Луй, ерау ниште апе ынтунекоасе ши норь негри.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Дин стрэлучиря каре се рэсфрынӂя ынаинтя Луй, ешяу норь каре арункау гриндинэ ши кэрбунь де фок.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Домнул а тунат ын черурь, Чел Пряыналт а фэкут сэ-Й рэсуне гласул ку гриндинэ ши кэрбунь де фок.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 А арункат сэӂець ши а рисипит пе врэжмаший мей, а ынмулцит ловитуриле трэснетулуй ши й-а пус пе фугэ.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Атунч с-а вэзут албия апелор ши с-ау дескоперит темелииле лумий, ла мустраря Та, Доамне, ла вуетул суфлэрий нэрилор Тале.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Ел Шь-а ынтинс мына де сус, м-а апукат, м-а скос дин апеле челе марь;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 м-а избэвит де потривникул меу чел путерник, де врэжмаший мей, каре ерау май тарь декыт мине.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Ей нэвэлисерэ деодатэ песте мине ын зиуа стрымторэрий меле; дар Домнул а фост сприжинул меу.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 Ел м-а скос ла лок ларг ши м-а скэпат, пентру кэ мэ юбеште.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Домнул мь-а фэкут дупэ неприхэниря мя, мь-а рэсплэтит дупэ курэция мынилор меле,
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 кэч ам пэзит кэиле Домнулуй ши н-ам пэкэтуит ымпотрива Думнезеулуй меу.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Тоате порунчиле Луй ау фост ынаинтя мя ши ну м-ам депэртат де ла леӂиле Луй.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Ам фост фэрэ винэ фацэ де Ел ши м-ам пэзит де фэрэделеӂя мя.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Де ачея, Домнул мь-а рэсплэтит дупэ неприхэниря мя, дупэ курэция мынилор меле ынаинтя окилор Луй.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Ку чел бун, Ту Те арэць бун, ку омул неприхэнит, Те арэць неприхэнит,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 ку чел курат, Те арэць курат ши, ку чел стрикат, Те порць дупэ стрикэчуня луй.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Ту мынтуешть пе попорул каре се смереште ши смерешть привириле труфаше.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Да, Ту ымь апринзь лумина мя. Домнул Думнезеул меу ымь луминязэ ынтунерикул меу.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Ку Тине мэ нэпустеск асупра уней ошть ынармате, ку Думнезеул меу сар песте ун зид ынтэрит.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Кэиле луй Думнезеу сунт десэвыршите, Кувынтул Домнулуй есте ынчеркат: Ел есте ун скут пентру тоць чей че аляргэ ла Ел.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Кэч чине есте Думнезеу афарэ де Домнул ши чине есте о стынкэ афарэ де Думнезеул ностру?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Думнезеу мэ ынчинӂе ку путере ши мэ повэцуеште пе каля чя дряптэ.
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Ел ымь фаче пичоареле ка але чербоайчелор ши мэ ашазэ пе ынэлцимиле меле,
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Ел ымь депринде мыниле ла луптэ, аша кэ брацеле меле ынтинд аркул де арамэ.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ту ымь дай скутул мынтуирий Тале, дряпта Та мэ сприжинэ ши ындураря Та мэ фаче маре.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Ту лэрӂешть друмул суб паший мей ши ну-мь алунекэ глезнеле.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Урмэреск пе врэжмаший мей, ый ажунг ши ну мэ ынторк пынэ ну-й нимическ.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Ый здробеск де ну пот сэ се май ридиче; ей кад суб пичоареле меле.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Ту мэ ынчинӂь ку путере пентру луптэ ши рэпуй пе потривничий мей суб пичоареле меле.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Ту фачь пе врэжмаший мей сэ дя досул ынаинтя мя, ши еу нимическ пе чей че мэ урэск.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Ей стригэ, дар н-аре чине сэ-й скапе! Стригэ кэтре Домнул, дар ну ле рэспунде!
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Ый писез ка прафул, пе каре-л я вынтул, ый калк ын пичоаре ка нороюл де пе улице.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Ту мэ скапь дин неынцелеӂериле попорулуй, мэ пуй ын фрунтя нямурилор; ун попор пе каре ну-л куноштям ымь есте супус.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Ел аскултэ де мине ла чя динтый порункэ, фиий стрэинулуй мэ лингушеск.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Фиилор стрэинулуй ли се ынмоае инима де мине ши ес тремурынд дин четэцуиле лор.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Трэяскэ Домнул ши бинекувынтатэ сэ фие Стынка мя! Мэрит сэ фие Думнезеул мынтуирий меле,
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Думнезеу, Рэзбунэторул меу, каре ымь супуне попоареле
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 ши мэ избэвеште де врэжмаший мей! Ту мэ ыналць май пресус де потривничий мей, мэ скапь де омул асупритор.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Де ачея, Доамне, Те вой лэуда принтре нямурь, вой кынта спре слава Нумелуй Тэу.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Ел дэ марь избэвирь ымпэратулуй Сэу ши дэ ындураре унсулуй Сэу, луй Давид, ши семинцей луй, пе вечие.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
