Псалмул 147
1 Лэудаць пе Домнул! Кэч есте фрумос сэ лэудэм пе Думнезеул ностру, кэч есте плэкут ши се кувине сэ-Л лэудэм.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Домнул зидеште ярэшь Иерусалимул, стрынӂе пе сургюниций луй Исраел,
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 тэмэдуеште пе чей ку инима здробитэ ши ле лягэ рэниле.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Ел сокотеште нумэрул стелелор ши ле дэ нуме ла тоате.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Маре есте Домнул ностру ши путерник прин тэрия Луй, причеперя Луй есте фэрэ марӂинь.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Домнул сприжинэ пе чей ненорочиць ши добоарэ пе чей рэй ла пэмынт.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Кынтаць Домнулуй ку мулцумирь, лэудаць пе Думнезеул ностру ку харпа!
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Ел акоперэ черул ку норь, прегэтеште плоая пентру пэмынт ши фаче сэ рэсарэ ярба пе мунць.
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Ел дэ хранэ вителор ши пуилор корбулуй кынд стригэ.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Ну де путеря калулуй Се букурэ Ел, ну-Шь гэсеште плэчеря ын пичоареле омулуй.
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Домнул юбеште пе чей че се тем де Ел, пе чей че нэдэждуеск ын бунэтатя Луй.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Лаудэ пе Домнул, Иерусалиме, лаудэ пе Думнезеул тэу, Сиоане!
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Кэч Ел ынтэреште зэвоареле порцилор, Ел бинекувынтязэ пе фиий тэй ын мижлокул тэу;
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Ел дэ паче цинутулуй тэу ши те сатурэ ку чел май бун грыу.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Ел Ышь тримите порунчиле пе пэмынт, Кувынтул Луй аляргэ ку юцялэ маре.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Ел дэ зэпада ка лына, Ел пресарэ брума албэ ка ченуша.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Ел Ышь азвырле гяца ын букэць: чине поате ста ынаинтя фригулуй Сэу?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 Ел Ышь тримите Кувынтул Сэу ши ле топеште; пуне сэ суфле вынтул Луй, ши апеле кург.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Ел дескоперэ луй Иаков Кувынтул Сэу, луй Исраел, леӂиле ши порунчиле Сале.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 Ел н-а лукрат аша ку тоате нямуриле ши еле ну куноск порунчиле Луй. Лэудаць пе Домнул!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
