Псалмул 137

1 Пе малуриле рыурилор Бабилонулуй, шедям жос ши плынӂям кынд не адучям аминте де Сион.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Ын сэлчииле дин цинутул ачела не атырнасерэм харпеле.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Кэч, аколо, бируиторий ноштри не черяу кынтэрь ши асуприторий ноштри не черяу букурие зикынд: „Кынтаци-не кытева дин кынтэриле Сионулуй!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Кум сэ кынтэм ной кынтэриле Домнулуй пе ун пэмынт стрэин?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Дакэ те вой уйта, Иерусалиме, сэ-шь уйте дряпта мя дестойничия ей!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Сэ ми се липяскэ лимба де черул гурий дакэ ну-мь вой адуче аминте де тине, дакэ ну вой фаче дин Иерусалим кулмя букурией меле!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Аду-Ць аминте, Доамне, де копиий Едомулуй, каре, ын зиуа ненорочирий Иерусалимулуй, зичяу: „Радеци-л, радеци-л дин темелий!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Ах! фийка Бабилонулуй, сортитэ пустиирий, фериче де чине-ць ва ынтоарче ла фел рэул пе каре ни л-ай фэкут!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Фериче де чине ва апука пе прунчий тэй ши-й ва здроби де стынкэ!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!