Псалмул 132
1 Доамне, аду-Ць аминте де Давид ши де тоате неказуриле луй!
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
2 Аду-Ць аминте кум а журат ел Домнулуй ши а фэкут урмэтоаря журуинцэ Путерникулуй луй Иаков:
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 „Ну вой интра ын кортул ын каре локуеск, ну мэ вой суи ын патул ын каре мэ одихнеск,
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
4 ну вой да сомн окилор мей, нич аципире плеоапелор меле
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 пынэ ну вой гэси ун лок пентру Домнул, о локуинцэ пентру Путерникул луй Иаков.”
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ятэ, ам аузит ворбинду-се деспре ел ла Ефрата, л-ам гэсит ын огорул Иаар…
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 „Хайдем ла локуинца Луй, сэ не ынкинэм ынаинтя аштернутулуй пичоарелор Луй!…
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Скоалэ-Те, Доамне, вино ла локул Тэу де одихнэ, Ту ши кивотул мэрецией Тале!
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Преоций Тэй сэ се ымбраче ын неприхэнире ши крединчоший Тэй сэ скоатэ стригэте де букурие!
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 Пентру робул Тэу Давид, ну лепэда пе унсул Тэу!”
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Домнул а журат луй Давид адевэрул ши ну Се ва ынтоарче де ла че а журат: „Вой пуне пе скаунул тэу де домние ун фиу дин трупул тэу.
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 Дакэ фиий тэй вор пэзи легэмынтул Меу ши ынвэцэтуриле Меле пе каре ли ле вой да, вор шедя ши фиий лор ын вечь пе скаунул тэу де домние.”
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Да, Домнул а алес Сионул, л-а дорит ка локуинцэ а Луй ши а зис:
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 „Ачеста есте локул Меу де одихнэ пе вечие; вой локуи ын ел, кэч л-ам дорит.
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Ый вой бинекувынта дин белшуг храна, вой сэтура ку пыне пе сэрачий луй.
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Вой ымбрэка ын мынтуире пе преоций луй ши крединчоший луй вор скоате стригэте де букурие.
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Аколо вой ынэлца путеря луй Давид, вой прегэти о канделэ унсулуй Меу,
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 вой ымбрэка ку рушине пе врэжмаший луй ши песте ел ва стрэлучи кунуна луй.”
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
