Псалмул 126

1 Кынд а адус Домнул ынапой пе принший де рэзбой ай Сионулуй, паркэ висам.

Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 Атунч, гура не ера плинэ де стригэте де букурие ши лимба, де кынтэрь де веселие. Атунч се спуня принтре нямурь: „Домнул а фэкут марь лукрурь пентру ей!”

Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

3 Да, Домнул а фэкут марь лукрурь пентру ной ши де ачея сунтем плинь де букурие.

Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

4 Доамне, аду ынапой пе принший ноштри де рэзбой ка пе ниште рыурь ын партя де мязэзи!

Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

5 Чей че сямэнэ ку лакримь вор сечера ку кынтэрь де веселие.

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 Чел че умблэ плынгынд кынд арункэ сэмынца се ынтоарче ку веселие кынд ышь стрынӂе снопий.

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.