< Псалмул 107 >

1 „Лэудаць пе Домнул, кэч есте бун, кэч ын вяк цине ындураря Луй!”
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Аша сэ зикэ чей рэскумпэраць де Домнул, пе каре й-а избэвит Ел дин мына врэжмашулуй
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 ши пе каре й-а стрынс дин тоате цэриле: де ла рэсэрит ши де ла апус, де ла мязэноапте ши де ла маре.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 Ей прибеӂяу прин пустиу, умблау пе кэй неумблате ши ну гэсяу ничо четате унде сэ поатэ локуи.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Суферяу де фоаме ши де сете; ле тынжя суфлетул ын ей.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Атунч, ын стрымтораря лор, ау стригат кэтре Домнул, ши Ел й-а избэвит дин неказуриле лор;
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 й-а кэлэузит пе друмул чел дрепт, ка сэ ажунгэ ынтр-о четате де локуит.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 О, де ар лэуда оамений пе Домнул пентру бунэтатя Луй ши пентру минуниле Луй фацэ де фиий оаменилор!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Кэч Ел а потолит сетя суфлетулуй ынсетат ши а умплут де бунэтэць суфлетул флэмынд.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Чей че шедяу ын ынтунерик ши ын умбра морций трэяу легаць ын тикэлошие ши ын фяре,
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 пентру кэ се рэзврэтисерэ ымпотрива кувинтелор луй Думнезеу, пентру кэ несокотисерэ сфатул Челуй Пряыналт.
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Ел ле-а смерит инима прин суферинцэ: ау кэзут, ши нимень ну й-а ажутат.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Атунч, ын стрымтораря лор, ау стригат кэтре Домнул, ши Ел й-а избэвит дин неказуриле лор.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Й-а скос дин ынтунерик ши дин умбра морций ши ле-а рупт легэтуриле.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 О, де ар лэуда оамений пе Домнул пентру бунэтатя Луй ши пентру минуниле Луй фацэ де фиий оаменилор!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Кэч Ел а сфэрымат порць де арамэ ши а рупт зэвоаре де фер.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Небуний, прин пуртаря лор виноватэ ши прин нелеӂюириле лор, ажунсесерэ ненорочиць.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Суфлетул лор се дезгустасе де орьче хранэ ши ерау лынгэ порциле морций.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Атунч, ын стрымтораря лор, ау стригат кэтре Домнул, ши Ел й-а избэвит дин неказуриле лор;
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 а тримис Кувынтул Сэу ши й-а тэмэдуит, ши й-а скэпат де гроапэ.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 О, де ар лэуда оамений пе Домнул пентру бунэтатя Луй ши пентру минуниле Луй фацэ де фиий оаменилор!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 Сэ-Й адукэ жертфе де мулцумире ши сэ вестяскэ лукрэриле Луй ку стригэте де букурие.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Чей че се коборысерэ пе маре ын корэбий ши фэчяу негоц пе апеле челе марь,
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 ачея ау вэзут лукрэриле Домнулуй ши минуниле Луй ын мижлокул адынкулуй.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Ел а зис ши а пус сэ суфле фуртуна, каре а ридикат валуриле мэрий.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Се суяу спре черурь, се коборау ын адынк; суфлетул ле ера пердут ын фаца примеждией.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Апукаць де амецялэ, се клэтинау ка ун ом бят ши задарникэ ле ера тоатэ искусинца.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Атунч, ын стрымтораря лор, ау стригат кэтре Домнул, ши Ел й-а избэвит дин неказуриле лор.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 А оприт фуртуна, а адус лиништя ши валуриле с-ау потолит.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Ей с-ау букурат кэ валуриле с-ау лиништит ши Домнул й-а дус ын лиманул дорит.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 О, де ар лэуда оамений пе Домнул пентру бунэтатя Луй ши пентру минуниле Луй фацэ де фиий оаменилор!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Сэ-Л ыналце ын адунаря попорулуй ши сэ-Л лауде ын адунаря бэтрынилор!
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Ел префаче рыуриле ын пустиу ши извоареле де апэ, ын пэмынт ускат,
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 цара родитоаре, ын царэ сэратэ, дин причина рэутэций локуиторилор ей.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Тот Ел префаче пустиул ын яз ши пэмынтул ускат, ын извоаре де апе.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 Ашазэ аколо пе чей флэмынзь, ши ей ынтемеязэ о четате ка сэ локуяскэ ын еа;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 ынсэмынцязэ огоаре, сэдеск вий ши ле кулег роаделе.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Ел ый бинекувынтязэ ши се ынмулцеск неспус ши ну ле ымпуцинязэ вителе.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Дакэ сунт ымпуцинаць ши апэсаць прин асуприре, ненорочире ши суферинцэ,
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Ел варсэ диспрецул песте чей марь ши-й фаче сэ прибеӂяскэ прин пустиурь фэрэ друм,
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 дар ридикэ пе чел липсит, избэвеште пе чел невояш ши ынмулцеште фамилииле ка пе ниште турме.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Оамений фэрэ приханэ вэд лукрул ачеста ши се букурэ, ши орьче нелеӂюире ышь ынкиде гура!
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Чине есте ынцелепт, сэ я сяма ла ачесте лукрурь ши сэ фие ку луаре аминте ла бунэтэциле Домнулуй.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

< Псалмул 107 >