Провербеле 1
1 Пилделе луй Соломон, фиул луй Давид, ымпэратул луй Исраел,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 пентру куноаштеря ынцелепчуний ши ынвэцэтурий, пентру ынцелеӂеря кувинтелор минций;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 пентру кэпэтаря ынвэцэтурилор де бун-симц, де дрептате, де жудекатэ ши де непэртинире;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 ка сэ дя челор неынчеркаць аӂериме де минте, тынэрулуй куноштинцэ ши кибзуинцэ,
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 сэ аскулте ынсэ ши ынцелептул, ши ышь ва мэри штиинца, ши чел причепут, ши ва кэпэта искусинцэ
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 пентру приндеря ынцелесулуй уней пилде сау ал унуй кувынт адынк, ынцелесул кувинтелор ынцелепцилор ши ал кувинтелор лор ку тылк.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Фрика де Домнул есте ынчепутул штиинцей, дар небуний несокотеск ынцелепчуня ши ынвэцэтура.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Аскултэ, фиуле, ынвэцэтура татэлуй тэу ши ну лепэда ындрумэриле мамей тале!
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Кэч еле сунт о кунунэ плэкутэ пе капул тэу ши ун ланц де аур ла гытул тэу.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Фиуле, дакэ ниште пэкэтошь вор сэ те амэӂяскэ, ну те лэса кыштигат де ей!
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Дакэ-ць вор зиче: „Вино ку ной! Хайдем сэ ынтиндем курсе, ка сэ вэрсэм сынӂе, сэ ынтиндем фэрэ темей лацурь челуй невиноват;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 хайдем сэ-й ынгицим де вий, ка Локуинца морцилор, ши ынтреӂь, ка пе чей че се кобоарэ ын гроапэ; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 вом гэси тот фелул де лукрурь скумпе ши не вом умпле каселе ку прадэ;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 вей авя ши ту партя та ла фел ку ной, о пунгэ вом авя ку тоций”,
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 фиуле, сэ ну порнешть ла друм ку ей, абате-ць пичорул де пе кэраря лор!
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Кэч пичоареле лор аляргэ ла рэу ши се грэбеск сэ версе сынӂе.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Дар деӂяба се арункэ лацул ынаинтя окилор тутурор пэсэрилор,
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 кэч ей ынтинд курсе токмай ымпотрива сынӂелуй лор ши суфлетулуй лор ый ынтинд ей лацурь.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Ачаста есте соарта тутурор челор лакомь де кыштиг: лэкомия адуче пердеря челор че се дедау ла еа.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Ынцелепчуня стригэ пе улице, ышь ыналцэ гласул ын пеце:
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 стригэ унде е зарва май маре, ла порць, ын четате, ышь спуне кувинтеле ей:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 „Пынэ кынд вець юби простия, проштилор? Пынэ кынд ле ва плэчя батжокориторилор батжокура ши вор уры небуний штиинца?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Ынтоарчеци-вэ сэ аскултаць мустрэриле меле! Ятэ, вой турна духул меу песте вой, вэ вой фаче куноскуте кувинтеле меле…
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Фииндкэ еу кем, ши вой вэ ымпотривиць, фииндкэ ымь ынтинд мына, ши нимень ну я сяма,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 фииндкэ лепэдаць тоате сфатуриле меле ши ну вэ плак мустрэриле меле,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 де ачея ши еу вой рыде кынд вець фи ын врео ненорочире, ымь вой бате жок де вой кынд вэ ва апука гроаза,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 кынд вэ ва апука гроаза ка о фуртунэ ши кынд вэ ва ынвэлуи ненорочиря ка ун выртеж, кынд вор да песте вой неказул ши стрымтораря.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Атунч мэ вор кема, ши ну вой рэспунде; мэ вор кэута, ши ну мэ вор гэси.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Пентру кэ ау урыт штиинца ши н-ау алес фрика де Домнул,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 пентру кэ н-ау юбит сфатуриле меле ши ау несокотит тоате мустрэриле меле,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 де ачея се вор хрэни ку родул умблетелор лор ши се вор сэтура ку сфатуриле лор.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Кэч ымпотривиря проштилор ый учиде ши лиништя небунилор ый перде,
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 дар чел че м-аскултэ ва локуи фэрэ грижэ, ва трэи лиништит ши фэрэ сэ се тямэ де вреун рэу.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
