Провербеле 9
1 Ынцелепчуня шь-а зидит каса, шь-а тэят чей шапте стылпь,
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 шь-а ынжунгият вителе, шь-а аместекат винул, шь-а пус маса,
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 шь-а тримис служничеле ши стригэ де пе вырфул ынэлцимилор четэций:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 „Чине есте прост сэ винэ ынкоаче!” Челор липсиць де причепере ле зиче:
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 „Вениць де мынкаць дин пыня мя ши бець дин винул пе каре л-ам аместекат!
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Лэсаць простия ши вець трэи ши умблаць пе каля причеперий!”
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Чел че мустрэ пе ун батжокоритор ышь траӂе диспрец ши чел че каутэ сэ ындрепте пе чел рэу се алеӂе ку окара.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Ну мустра пе чел батжокоритор, ка сэ ну те ураскэ; мустрэ пе чел ынцелепт, ши ел те ва юби!
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Дэ ынцелептулуй, ши се ва фаче ши май ынцелепт; ынвацэ пе чел неприхэнит, ши ва ынвэца ши май мулт!
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Ынчепутул ынцелепчуний есте фрика де Домнул ши штиинца сфинцилор есте причеперя.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Прин мине ци се вор ынмулци зилеле ши ци се вор мэри аний веций тале.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Дакэ ешть ынцелепт, пентру тине ешть ынцелепт; дакэ ешть батжокоритор, ту сингур вей суфери.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Небуния есте о фемее гэлэӂиоасэ, проастэ ши каре ну штие нимик.
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Еа шаде тотушь ла уша касей сале, пе ун скаун, пе ынэлцимиле четэций,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 ка сэ стриӂе ла трекэторий каре мерг пе каля чя дряптэ:
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 „Чине есте прост сэ винэ аич!” Яр челуй фэрэ минте ый зиче:
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 „Апеле фурате сунт дулчь ши пыня луатэ пе аскунс есте плэкутэ!”
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
