< Провербеле 7 >
1 Фиуле, пэстрязэ кувинтеле меле ши цине ла тине сфатуриле меле!
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Цине сфатуриле меле ши вей трэи; пэзеште ынвэцэтуриле меле ка лумина окилор!
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Лягэ-ле ла деӂете, скрие-ле пе тэблица инимий тале!
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Зи ынцелепчуний: „Ту ешть сора мя!” Ши нумеште причеперя приетена та,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 ка сэ те феряскэ де неваста алтуя, де стрэина каре ынтребуинцязэ кувинте адеменитоаре.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Стэтям ла ферястра касей меле ши мэ уйтам прин зэбреле.
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 Ам зэрит принтре чей неынчеркаць, ам вэзут принтре тинерь пе ун бэят фэрэ минте.
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Тречя пе улицэ, ла колцул унде стэтя уна дин ачесте стрэине, ши а апукат пе каля каре дучя спре локуинца ей.
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 Ера ын амург, сяра, ын ноаптя нягрэ ши ынтунекоасэ.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Ши ятэ кэ й-а алергат ынаинте о фемее ымбрэкатэ ка о курвэ ши ку инима ширятэ.
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Ера бунэ де гурэ ши фэрэ астымпэр; пичоареле ну-й путяу ста акасэ:
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 кынд ын улицэ, кынд ын пеце, пе ла тоате колцуриле стэтя ла пындэ.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Еа л-а ымбрэцишат ши л-а сэрутат ши, ку о фацэ фэрэ рушине, й-а зис:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 „Ерам датоаре ку о жертфэ де мулцумире, азь мь-ам ымплинит журуинцеле.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Де ачея ць-ам ешит ынаинте, сэ те каут, ши те-ам ши гэсит.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Мь-ам ымподобит патул ку ынвелиторь, ку аштернут де пынзетурь дин Еӂипт;
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 мь-ам стропит аштернутул ку смирнэ, алое ши скорцишоарэ.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Вино, сэ не ымбэтэм де драгосте пынэ диминяцэ, сэ не десфэтэм ку дезмердэрь!
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Кэч бэрбатул меу ну есте акасэ, а плекат ынтр-о кэлэторие лунгэ,
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 а луат ку ел сакул ку бань ши ну се ва ынтоарче акасэ декыт ла луна ноуэ.”
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Тот ворбинду-й, еа л-а адеменит ши л-а атрас ку бузеле ей адеменитоаре.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Деодатэ, а ынчепут сэ мяргэ дупэ еа, ка боул каре се дуче ла мэчелэрие, ка ун черб каре аляргэ спре курсэ,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 ка пасэря каре дэ бузна ын лац, фэрэ сэ штие кэ о ва коста вяца, пынэ че сэӂята ый стрэпунӂе фикатул.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Ши акум, фиилор, аскултаци-мэ ши луаць аминте ла кувинтеле гурий меле!
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Сэ ну ци се абатэ инима спре каля уней асеменя фемей, ну те рэтэчи пе кэрэриле ей.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Кэч еа а фэкут сэ кадэ мулте жертфе ши мулць сунт чей пе каре й-а учис еа.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Каса ей есте друмул спре Локуинца морцилор, друмул каре кобоарэ спре локашуриле морций. (Sheol )
Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта. (Sheol )