Провербеле 5
1 Фиуле, я аминте ла ынцелепчуня мя ши плякэ урекя ла ынвэцэтура мя,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 ка сэ фий ку кибзуинцэ ши бузеле тале сэ айбэ куноштинцэ.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Кэч бузеле фемеий стрэине стрекоарэ мьере ши черул гурий ей есте май лунекос декыт унтделемнул,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 дар ла урмэ есте амарэ ка пелинул, аскуцитэ ка о сабие ку доуэ тэишурь.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Аша кэ еа ну поате гэси каля веций, рэтэчеште ын кэиле ей ши ну штие унде мерӂе.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Ши акум, фиуле, аскултэ-мэ ши ну те абате де ла кувинтеле гурий меле:
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 депэртязэ-те де друмул каре дуче ла еа ши ну те апропия де уша касей ей,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 ка ну кумва сэ-ць дай алтора влага та ши унуй ом фэрэ милэ аний тэй,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 ка ну кумва ниште стрэинь сэ се сатуре де аверя та ши ту сэ те трудешть пентру каса алтуя,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 ка ну кумва сэ ӂемь, ла урмэ, кынд карня ши трупул ци се вор истови
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 ши сэ зичь: „Кум ам путут еу сэ урэск чертаря ши кум а диспрецуит инима мя мустраря?
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Кум ам путут сэ н-аскулт гласул ынвэцэторилор мей ши сэ ну яу аминте ла чей че мэ ынвэцау?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Кыт пе че сэ мэ ненороческ де тот ын мижлокул попорулуй ши адунэрий!”
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Бя апэ дин фынтына та ши дин извоареле пуцулуй тэу!
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Че, врей сэ ци се версе извоареле афарэ? Ши сэ-ць кургэ рыуриле пе пецеле де обште?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Ласэ-ле сэ фие нумай пентру тине, ши ну пентру стрэиний де лынгэ тине.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Изворул тэу сэ фие бинекувынтат ши букурэ-те де неваста тинереций тале!
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Чербоайкэ юбитэ, кэприоарэ плэкутэ: фий ымбэтат тот тимпул де дрэгэлэшииле ей, фий ындрэгостит некурмат де драгостя ей!
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Ши пентру че, фиуле, ай фи ындрэгостит де о стрэинэ ши ай ымбрэциша сынул уней некуноскуте?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Кэч кэиле омулуй сунт лэмурите ынаинтя окилор Домнулуй ши Ел веде тоате кэрэриле луй.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Чел рэу есте принс ын ынсешь нелеӂюириле луй ши есте апукат де легэтуриле пэкатулуй луй.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Ел ва мури дин липсэ де ынфрынаре, се ва потикни дин пря мулта луй небуние.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
