Провербеле 31
1 Кувинтеле ымпэратулуй Лемуел. Ынвэцэтура пе каре й-о дэдя мама са.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 Че сэ-ць спун, фиуле? Че сэ-ць спун, фиул трупулуй меу? Че сэ-ць спун, фиуле, родул журуинцелор меле?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Ну-ць да фемеилор влага ши дезмердэриле тале челор че перд пе ымпэраць.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Ну се каде ымпэрацилор, Лемуеле, ну се каде ымпэрацилор сэ бя вин, нич воевозилор сэ умбле дупэ бэутурь тарь;
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 ка ну кумва, бынд, сэ уйте леӂя ши сэ калче дрептуриле тутурор челор ненорочиць.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Даць бэутурь тарь челуй че пере ши вин челуй ку суфлетул амэрыт,
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 ка сэ бя сэ-шь уйте сэрэчия ши сэ ну-шь май адукэ аминте де неказуриле луй.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Дескиде-ць гура пентру чел мут, пентру причина тутурор челор пэрэсиць!
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Дескиде-ць гура, жудекэ ку дрептате ши апэрэ пе чел ненорочит ши пе чел липсит.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Чине поате гэси о фемее чинститэ? Еа есте май де прец декыт мэргэритареле.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Инима бэрбатулуй се ынкреде ын еа ши ну дуче липсэ де венитурь.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Еа ый фаче бине, ши ну рэу, ын тоате зилеле веций сале.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Еа фаче рост де лынэ ши де ин ши лукрязэ ку мынь харниче.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Еа есте ка о корабие де негоц: де департе ышь адуче пыня.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Еа се скоалэ кынд есте ынкэ ноапте ши дэ хранэ касей сале ши ымпарте лукрул де песте зи служничелор сале.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Се гындеште ла ун огор ши-л кумпэрэ; дин родул мунчий ей сэдеште о вие.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Еа ышь ынчинӂе мижлокул ку путере ши ышь оцелеште брацеле.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Веде кэ мунка ый мерӂе бине, лумина ей ну се стинӂе ноаптя.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Еа пуне мына пе фуркэ ши деӂетеле ей цин фусул.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Еа ышь ынтинде мына кэтре чел ненорочит, ышь ынтинде брацул кэтре чел липсит.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Ну се теме де зэпадэ пентру каса ей, кэч тоатэ каса ей есте ымбрэкатэ ку кэрэмизиу.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Еа ышь фаче ынвелиторь, аре хайне де ин субцире ши пурпурэ.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Бэрбатул ей есте бине вэзут ла порць, кынд шаде ку бэтрыний цэрий.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Еа фаче кэмэшь ши ле винде ши дэ чингэторь негусторулуй.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Еа есте ымбрэкатэ ку тэрие ши славэ ши рыде де зиуа де мыне.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Еа дескиде гура ку ынцелепчуне ши ынвэцэтурь плэкуте ый сунт пе лимбэ.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Еа вегязэ асупра челор че се петрек ын каса ей ши ну мэнынкэ пыня леневирий.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Фиий ей се скоалэ ши о нумеск феричитэ; бэрбатул ей се скоалэ ши-й адуче лауде зикынд:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 „Мулте фете ау о пуртаре чинститэ, дар ту ле ынтречь пе тоате.”
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Дезмердэриле сунт ыншелэтоаре ши фрумусеця есте дешартэ, дар фемея каре се теме де Домнул ва фи лэудатэ.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Рэсплэтиць-о ку родул мунчий ей ши фаптеле ей с-о лауде ла порциле четэций!
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
