Провербеле 30
1 Кувинтеле луй Агур, фиул луй Яке. Кувинтеле ынцелепте ростите де омул ачеста пентру Итиел, пентру Итиел ши пентру Укал.
Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
2 Негрешит, сунт май прост декыт орьчине ши н-ам причепере де ом.
Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
3 Н-ам ынвэцат ынцелепчуня ши ну куноск штиинца сфинцилор.
Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
4 Чине с-а суит ла черурь ши чине с-а коборыт дин еле? Чине а адунат вынтул ын пумний луй? Чине а стрынс апеле ын хайна луй? Чине а хотэрыт тоате марӂиниле пэмынтулуй? Кум се нумеште ел ши кум ыл кямэ пе фиул сэу? Штий ту лукрул ачеста?
Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
5 Орьче кувынт ал луй Думнезеу есте ынчеркат. Ел есте ун скут пентру чей че се ынкред ын Ел.
Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
6 Н-адэуга нимик ла кувинтеле Луй, ка сэ ну те педепсяскэ ши сэ фий гэсит минчинос.
Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
7 Доуэ лукрурь Ыць чер: ну ми ле опри ынаинте де моарте!
Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
8 Депэртязэ де ла мине неадевэрул ши кувынтул минчинос; ну-мь да нич сэрэчие, нич богэцие, дэ-мь пыня каре-мь требуе!
Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
9 Ка ну кумва, ын белшуг, сэ мэ лепэд де Тине ши сэ зик: „Чине есте Домнул?” Сау ка ну кумва, ын сэрэчие, сэ фур ши сэ яу ын дешерт Нумеле Думнезеулуй меу.
Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
10 Ну клевети пе ун служитор ла стэпынул луй, ка сэ ну те блестеме ши сэ те фачь виноват.
Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
11 Есте ун ням де оамень каре блестемэ пе татэл сэу ши ну бинекувынтязэ пе мама са.
Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
12 Есте ун ням де оамень каре се креде курат, ши тотушь ну есте спэлат де ынтинэчуня луй.
Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
13 Есте ун ням де оамень ай кэрор окь сунт труфашь ши каре ышь цин плеоапеле сус.
Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
14 Есте ун ням де оамень ай кэрор динць сунт ниште сэбий ши але кэрор мэселе сунт ниште куците, ка сэ мэнынче пе чел ненорочит де пе пэмынт ши пе чей липсиць динтре оамень.
Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
15 Липитоаря аре доуэ фете: „Дэ! дэ!” Трей лукрурь сунт несэциоасе, патру лукрурь ну зик ничодатэ: „Дестул!”,
Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
16 ши ануме: Локуинца морцилор, фемея стярпэ, пэмынтул, каре ну есте сэтул де апэ, ши фокул, каре ну зиче ничодатэ: „Дестул!” (Sheol h7585)
Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
17 Пе окюл каре ышь бате жок де татэл сэу ши несокотеште аскултаря де мамэ ыл вор скоби корбий де ла пырыу ши ыл вор мынка пуий де вултур.
Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
18 Трей лукрурь сунт май пресус де путериле меле ши кяр патру пе каре ну ле пот причепе:
Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
19 урма вултурулуй пе чер, урма шарпелуй пе стынкэ, урма корабией ын мижлокул мэрий ши урма омулуй ла о фатэ.
Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
20 Тот аша есте ши каля фемеий прякурве: еа мэнынкэ ши се штерӂе ла гурэ ши апой зиче: „Н-ам фэкут нимик рэу.”
Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
21 Трей лукрурь фак сэ се рэскоале о царэ ши патру лукрурь ну ле поате суфери:
Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
22 ун роб каре а ынчепут сэ ымпэрэцяскэ, ун небун каре аре пыне дин белшуг,
Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
23 о фемее диспрецуитэ каре се мэритэ ши о роабэ каре моштенеште пе стэпынэ-са.
Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
24 Патру виетэць сунт май мичь пе пэмынт, ши тотушь динтре челе май ынцелепте:
Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
25 фурничиле, каре ну сунт ун попор таре, дар ышь прегэтеск храна вара;
Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
26 шоаречий де мунте, каре ну сунт ун попор путерник, дар ышь ашазэ локуинца ын стынчь;
Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
27 лэкустеле н-ау ымпэрат, ши тотушь порнеск тоате ын чете;
Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
28 пэянженул ыл поць принде ку мыниле ши се гэсеште тотушь ын каселе ымпэрацилор.
И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
29 Трей фиинце ау о цинутэ фрумоасэ ши патру ау мерс мэрец:
Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
30 леул, витязул добитоачелор, каре ну се дэ ынапой динаинтя нимэнуй,
Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
31 калул ынкингат гата ши цапул ши ымпэратул кэруя нимень ну-й поате ста ымпотривэ.
Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
32 Дакэ мындрия те ымпинӂе ла фапте де небуние ши дакэ ай гындурь реле, пуне мына ла гурэ:
Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
33 кэч батеря лаптелуй дэ смынтынэ, скэрпинаря насулуй дэ сынӂе ши стоарчеря мынией дэ чертурь.
Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
