Провербеле 29
1 Ун ом каре се ымпотривеште тутурор мустрэрилор ва фи здробит деодатэ ши фэрэ ляк.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Кынд се ынмулцеск чей бунь, попорул се букурэ, дар кынд стэпынеште чел рэу, попорул ӂеме.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Чине юбеште ынцелепчуня ынвеселеште пе татэл сэу, дар чине умблэ ку курвеле рисипеште аверя.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Ун ымпэрат ынтэреште цара прин дрептате, дар чине я митэ о нимичеште.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Чине лингушеште пе апроапеле сэу ый ынтинде ун лац суб паший луй.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Ын пэкатул омулуй рэу есте о курсэ, дар чел бун бируе ши се букурэ.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Чел бун причепе причина сэрачилор, дар чел рэу ну поате с-о причяпэ.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Чей ушуратичь апринд фокул ын четате, дар ынцелепций потолеск мыния.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Кынд се чартэ ун ынцелепт ку ун небун, сэ се тот супере сау сэ тот рыдэ, кэч паче ну се фаче.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Оамений сетошь де сынӂе урэск пе омул фэрэ приханэ, дар оамений фэрэ приханэ ый окротеск вяца.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Небунул ышь аратэ тоатэ патима, дар ынцелептул о стэпынеште.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Кынд чел че стэпынеште дэ аскултаре кувинтелор минчиноасе, тоць служиторий луй сунт ниште рэй.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Сэракул ши асуприторул се ынтылнеск, дар Домнул ле луминязэ окий амындурора.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Ун ымпэрат каре жудекэ пе сэрачь дупэ адевэр ышь ва авя скаунул де домние ынтэрит пе вечие.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Нуяуа ши чертаря дау ынцелепчуня, дар копилул лэсат де капул луй фаче рушине мамей сале.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Кынд се ынмулцеск чей рэй, се ынмулцеште ши пэкатул, дар чей бунь ле вор ведя кэдеря.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Педепсеште-ць фиул, ши ел ыць ва да одихнэ ши ыць ва адуче десфэтаре суфлетулуй.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Кынд ну есте ничо дескоперире думнезеяскэ, попорул есте фэрэ фрыу; дар фериче де попорул каре пэзеште леӂя!
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Ну прин ворбе се педепсеште ун роб, кэч, кяр дакэ причепе, н-аскултэ.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Дакэ везь ун ом каре ворбеште некибзуит, поць сэ нэдэждуешть май мулт де ла ун небун декыт де ла ел.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Служиторул пе каре-л рэсфець дин копилэрие ла урмэ ажунӂе де се креде фиу.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Ун ом мыниос стырнеште чертурь ши ун ынфурият фаче мулте пэкате.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Мындрия унуй ом ыл кобоарэ, дар чине есте смерит ку духул капэтэ чинсте.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Чине ымпарте ку ун хоц ышь урэште вяца, ауде блестемул ши ну спуне нимик.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Фрика де оамень есте о курсэ, дар чел че се ынкреде ын Домнул н-аре де че сэ се тямэ.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Мулць умблэ дупэ бунэвоинца челуй че стэпынеште, дар Домнул есте Ачела каре фаче дрептате фиекэруя.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Омул нелеӂюит есте о скырбэ ынаинтя челор неприхэниць, дар чел че умблэ фэрэ приханэ есте о скырбэ ынаинтя челор рэй.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
