Провербеле 27
1 Ну те фэли ку зиуа де мыне, кэч ну штий че поате адуче о зи!
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Сэ те лауде алтул, ну гура та, ун стрэин, ну бузеле тале!
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Пятра есте гря ши нисипул есте греу, дар супэраря пе каре о причинуеште небунул есте май гря декыт амындоуэ.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Фурия есте фэрэ милэ ши мыния, нэвалникэ, дар чине поате ста ымпотрива ӂелозией?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Май бине о мустраре пе фацэ декыт о приетение аскунсэ.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Рэниле фэкуте де ун приетен доведеск крединчошия луй, дар сэрутэриле унуй врэжмаш сунт минчиноасе.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Сэтулул калкэ ын пичоаре фагуреле де мьере, дар пентру чел флэмынд тоате амэрэчуниле сунт дулчь.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Ка пасэря плекатэ дин куйбул ей, аша есте омул плекат дин локул сэу.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Кум ынвеселеск унтделемнул ши тэмыя инима, аша де дулчь сунт сфатуриле плине де драгосте але унуй приетен.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Ну пэрэси пе приетенул тэу ши пе приетенул татэлуй тэу, дар ну интра ын каса фрателуй тэу ын зиуа неказулуй тэу: май бине ун вечин апроапе декыт ун фрате департе.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Фиуле, фий ынцелепт ши ынвеселеште-мь инима, ши атунч вой путя рэспунде челуй че мэ батжокореште!
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Омул кибзуит веде рэул ши се аскунде, дар проштий мерг спре ел ши сунт педепсиць.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Я-й хайна, кэч с-а пус кезаш пентру алтул, я-л зэлог ын локул уней стрэине!
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Бинекувынтаря апроапелуй ку глас таре дис-де-диминяцэ есте привитэ ка ун блестем.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 О стряшинэ, каре пикурэ некурмат ынтр-о зи де плоае, ши о невастэ гылчевитоаре сунт тот уна.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Чине о опреште паркэ опреште вынтул ши паркэ цине унтделемнул ын мына дряптэ.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Дупэ кум ферул аскуте ферул, тот аша ши омул ацыцэ мыния алтуй ом.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Чине ынгрижеште де ун смокин ва мынка дин родул луй ши чине-шь пэзеште стэпынул ва фи прецуит.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Кум рэспунде ын апэ фаца ла фацэ, аша рэспунде инима омулуй инимий омулуй.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Дупэ кум Локуинца морцилор ши адынкул ну се пот сэтура, тот аша нич окий омулуй ну се пот сэтура. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Че есте тигая пентру лэмуриря арӂинтулуй ши купторул пентру лэмуриря аурулуй, ачея есте бунул нуме пентру ун ом.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Пе небун, кяр дакэ л-ай писа ку писэлогул ын пиуэ, ын мижлокул грэунцелор, небуния тот н-ар еши дин ел.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Ынгрижеште бине де оиле тале ши я сяма ла турмеле тале!
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Кэч ничо богэцие ну цине вешник ши нич кунуна ну рэмыне пе вечие.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Дупэ че се ридикэ фынул, се аратэ вердяца ноуэ, ши ербуриле де пе мунць сунт стрынсе.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Меий сунт пентру ымбрэкэминте ши цапий, пентру плата огорулуй;
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 лаптеле капрелор ць-ажунӂе пентру храна та, а касей тале ши пентру ынтрецинеря служничелор тале.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
