Провербеле 26
1 Кум ну се потривеск зэпада вара ши плоая ын тимпул сечеришулуй, аша ну се потривеште слава пентру ун небун.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Кум саре врабия ынкоаче ши ынколо ши кум збоарэ рындуника, аша ну нимереште блестемул неынтемеят.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Бичул есте пентру кал, фрыул, пентру мэгар ши нуяуа, пентру спинаря небунилор.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Ну рэспунде небунулуй дупэ небуния луй, ка сэ ну семень ши ту ку ел.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Рэспунде ынсэ небунулуй дупэ небуния луй, ка сэ ну се крядэ ынцелепт.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Чел че тримите о солие принтр-ун небун ышь тае сингур пичоареле ши бя недрептатя.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Кум сунт пичоареле ологулуй, аша есте ши о ворбэ ынцеляптэ ын гура унор небунь.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Кум ай пуне о пятрэ ын праштие, аша есте кынд дай мэрире унуй небун.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Ка ун спин каре вине ын мына унуй ом бят, аша есте о ворбэ ынцеляптэ ын гура небунилор.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Ка ун аркаш каре рэнеште пе тоатэ лумя, аша есте чел че токмеште пе небунь ши пе ынтыий вениць.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Кум се ынтоарче кынеле ла че а вэрсат, аша се ынтоарче небунул ла небуния луй.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Дакэ везь ун ом каре се креде ынцелепт, поць сэ ай май мултэ нэдежде пентру ун небун декыт пентру ел.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Ленешул зиче: „Афарэ есте ун леу, пе улице есте ун леу!”
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Кум се ынвыртеште уша пе цыцыниле ей, аша се ынвыртеште ленешул ын патул луй.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Ленешул ышь вырэ мына ын блид ши-й вине греу с-о дукэ ярэшь ла гурэ.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Ленешул се креде май ынцелепт декыт шапте оамень каре рэспунд ку жудекатэ.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Ун трекэтор каре се аместекэ ынтр-о чартэ каре ну-л привеште есте ка унул каре апукэ ун кыне де урекь.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Ка небунул каре арункэ сэӂець апринсе ши учигэтоаре,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 аша есте омул каре ыншалэ пе апроапеле сэу ши апой зиче: „Ам врут доар сэ глумеск!”
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Кынд ну май сунт лемне, фокул се стинӂе; ши кынд ну май есте ничун клеветитор, чарта се потолеште.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Дупэ кум кэрбунеле фаче жэратик ши лемнул, фок, тот аша ши омул гылчевитор апринде чарта.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Кувинтеле клеветиторулуй сунт ка ниште прэжитурь, алунекэ пынэ ын фундул мэрунтаелор.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Ка згура де арӂинт пусэ пе ун чоб де пэмынт, аша сунт бузеле апринсе ши о инимэ ря.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Чел че урэште се префаче ку бузеле луй ши ынэунтрул луй прегэтеште ыншелэчуня.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Кынд ыць ворбеште ку глас дулче, ну-л креде, кэч шапте урычунь сунт ын инима луй.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Кяр дакэ-шь аскунде ура ын префэкэторие, тотушь рэутатя луй се ва дескопери ын адунаре.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Чине сапэ гроапа алтуя каде ел ын еа ши пятра се ынтоарче песте чел че о прэвэлеште.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Лимба минчиноасэ урэште пе чей пе каре-й добоарэ еа ши гура лингушитоаре прегэтеште пеиря.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
