Провербеле 25
1 Ятэ ынкэ врео кытева дин пилделе луй Соломон, стрынсе де оамений луй Езекия, ымпэратул луй Иуда.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 Слава луй Думнезеу стэ ын аскундеря лукрурилор, дар слава ымпэрацилор стэ ын черчетаря лукрурилор.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Ынэлцимя черурилор, адынчимя пэмынтулуй ши инима ымпэрацилор сунт непэтрунсе.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Скоате згура дин арӂинт ши арӂинтарул ва фаче дин ел ун вас алес!
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Скоате ши пе чел рэу динаинтя ымпэратулуй ши скаунул луй де домние се ва ынтэри прин неприхэнире.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Ну те фэли ынаинтя ымпэратулуй ши ну луа локул челор марь;
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 кэч есте май бине сэ ци се зикэ: „Суе-те май сус!” декыт сэ фий коборыт ынаинтя воеводулуй пе каре ци-л вэд окий.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Ну те грэби сэ те ей ла чартэ, ка ну кумва, ла урмэ, сэ ну штий че сэ фачь кынд те ва луа ла окэрь апроапеле тэу.
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Апэрэ-ць причина ымпотрива апроапелуй тэу, дар ну да пе фацэ тайна алтуя,
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 ка ну кумва, афлынд-о чинева, сэ те умпле де рушине ши сэ-ць ясэ нуме рэу, каре сэ ну се май штяргэ!
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Ун кувынт спус ла время потривитэ есте ка ниште мере де аур ынтр-ун кошулец де арӂинт.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Ка о веригэ де аур ши о подоабэ де аур курат, аша есте ынцелептул каре мустрэ пентру о уреке аскултэтоаре.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Ка рэкоряла зэпезий пе время сечеришулуй, аша есте ун сол крединчос пентру чел че-л тримите: ел ынвиорязэ суфлетул стэпынулуй сэу.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Ка норий ши вынтул фэрэ плоае, аша есте ун ом каре се лаудэ пе недрепт ку дэрничииле луй.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 Прин рэбдаре се ындуплекэ ун воевод ши о лимбэ дулче поате здроби оасе.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Дакэ дай песте мьере, ну мынка декыт атыт кыт ыць ажунӂе, ка сэ ну ци се скырбяскэ ши с-о вершь дин гурэ.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Калкэ рар ын каса апроапелуй тэу, ка сэ ну се сатуре де тине ши сэ те ураскэ.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Ка ун буздуган, ка о сабие ши ка о сэӂятэ аскуцитэ, аша есте ун ом каре фаче о мэртурисире минчиноасэ ымпотрива апроапелуй сэу.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Ка ун динте стрикат ши ка ун пичор каре шкьоапэтэ, аша есте ынкредеря ынтр-ун стрикат ла зиуа неказулуй.
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 Ка унул каре ышь скоате хайна пе о зи рече сау варсэ оцет пе силитрэ, аша есте чине кынтэ кынтече уней инимь ын ненорочире.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 Дакэ есте флэмынд врэжмашул тэу, дэ-й пыне сэ мэнынче, дакэ-й есте сете, дэ-й апэ сэ бя!
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 Кэч, фэкынд аша, адунь кэрбунь априншь пе капул луй, ши Домнул ыць ва рэсплэти.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 Вынтул де мязэноапте адуче плоая ши лимба клеветитоаре адуче о фацэ мыхнитэ.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 Май бине сэ локуешть ынтр-ун колц пе акопериш декыт сэ локуешть ынтр-о касэ маре ку о невастэ гылчевитоаре.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Ка апа проаспэтэ пентру ун ом обосит, аша есте о весте бунэ венитэ динтр-о царэ депэртатэ.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Ка о фынтынэ тулбуре ши ка ун извор стрикат, аша есте чел неприхэнит каре се клатинэ ынаинтя челуй рэу.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 Ну есте бине сэ мэнынчь мултэ мьере: тот аша, ну есте о чинсте сэ алерӂь дупэ слава та ынсуць.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 Омул каре ну есте стэпын пе сине есте ка о четате сурпатэ ши фэрэ зидурь.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
