Провербеле 23
1 Дакэ стай ла масэ ла унул дин чей марь, я сяма че ай динаинте:
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 пуне-ць ун куцит ын гыт, дакэ ешть пря лаком.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Ну пофти мынкэруриле луй алесе, кэч сунт о хранэ ыншелэтоаре!
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Ну те кинуи ка сэ те ымбогэцешть, ну-ць пуне причеперя ын ачаста!
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Абя ць-ай арункат окий спре еа, ши ну май есте; кэч богэция ышь фаче арипь ши, ка вултурул, ышь я зборул спре черурь.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Ну мынка пыня челуй пизмаш ши ну пофти мынкэруриле луй алесе,
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 кэч ел есте ка унул каре ышь фаче сокотелиле ын суфлет! „Мэнынкэ ши бя”, ыць ва зиче ел, дар инима луй ну есте ку тине.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Буката пе каре ай мынкат-о о вей вэрса ши кувинтеле плэкуте пе каре ле вей спуне сунт пердуте.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Ну ворби ла урекя челуй небун, кэч ел несокотеште кувинтеле тале ынцелепте!
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Ну мута хотарул вэдувей ши ну интра ын огорул орфанилор,
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 кэч Рэзбунэторул лор есте путерник: Ел ле ва апэра причина ымпотрива та.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Дескиде-ць инима ла ынвэцэтурэ ши урекиле ла кувинтеле штиинцей!
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Ну круца копилул де мустраре, кэч, дакэ-л вей лови ку нуяуа, ну ва мури!
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Фиуле, дакэ-ць ва фи инима ынцеляптэ, инима мя се ва букура;
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 ши лэунтрул меу се ва весели кынд бузеле тале вор спуне че есте бине.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Сэ ну-ць пизмуяскэ инима пе чей пэкэтошь, чи сэ айбэ тотдяуна фрикэ де Домнул,
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 кэч есте о рэсплатэ ши ну ци се ва тэя нэдеждя.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Аскултэ, фиуле, ши фий ынцелепт; ындряптэ-ць инима пе каля чя дряптэ!
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Ну фи принтре чей че бяу вин, нич принтре чей че се ымбуйбэ ку карне!
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Кэч бецивул ши чел че се дедэ ла ымбуйбаре сэрэческ, ши аципиря те фаче сэ порць здренце.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Аскултэ пе татэл тэу, каре те-а нэскут, ши ну несокоти пе мамэ-та кынд а ымбэтрынит.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Кумпэрэ адевэрул – ши ну-л винде –, ынцелепчуня, ынвэцэтура ши причеперя.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Татэл челуй неприхэнит се веселеште ши чел че дэ наштере унуй ынцелепт се букурэ.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Сэ се букуре татэл тэу ши мама та, сэ се веселяскэ чя каре те-а нэскут.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Фиуле, дэ-Мь инима та ши сэ гэсяскэ плэчере окий тэй ын кэиле Меле!
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Кэч курва есте о гроапэ адынкэ ши стрэина, о фынтынэ стрымтэ.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Еа пындеште ка ун хоц ши мэреште ынтре оамень нумэрул челор стрикаць.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Але куй сунт ваетеле? Але куй сунт офтэриле? Але куй сунт неынцелеӂериле? Але куй сунт плынӂериле? Але куй сунт рэнириле фэрэ причинэ? Ай куй сунт окий роший?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Але челор че ынтырзие ла вин ши се дук сэ голяскэ пахарул ку вин аместекат.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Ну те уйта ла вин кынд курӂе рошу ши фаче мэргэритаре ын пахар; ел алунекэ ушор,
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 дар пе урмэ ка ун шарпе мушкэ ши ынцяпэ ка ун басилиск.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Окий ци се вор уйта дупэ фемеиле алтора ши инима ыць ва ворби простий.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Вей фи ка ун ом кулкат ын мижлокул мэрий, ка ун ом кулкат пе вырфул унуй катарг.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 „М-а ловит …, дар ну мэ доаре!… М-а бэтут…, дар ну симт нимик! Кынд мэ вой трези? Май вряу вин!”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
