Провербеле 21
1 Инима ымпэратулуй есте ка ун рыу де апэ ын мына Домнулуй, пе каре ыл ындряптэ ынкотро вря.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.
2 Омул сокотеште кэ тоате кэиле луй сунт фэрэ приханэ, дар Чел че черчетязэ инимиле есте Домнул.
Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
3 А фаче дрептате ши жудекатэ есте май плэкут Домнулуй декыт жертфеле.
Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
4 Привириле труфаше ши инима ынгымфатэ, ачастэ канделэ а челор рэй, ну сунт декыт пэкат.
Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
5 Плануриле омулуй харник ну дук декыт ла белшуг, дар чел че лукрязэ ку грабэ н-ажунӂе декыт ла липсэ.
Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
6 Комориле кыштигате ку о лимбэ минчиноасэ сунт о дешертэчуне каре фуӂе, ши еле дук ла моарте.
Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.
7 Силничия челор рэй ый мэтурэ, пентру кэ ну вор сэ факэ че есте дрепт.
Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.
8 Чел виноват мерӂе пе кэй сучите, дар чел невиноват фаче че есте бине.
Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
9 Май бине сэ локуешть ынтр-ун колц пе акопериш декыт ку о невастэ гылчевитоаре ынтр-о касэ маре.
По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
10 Суфлетул челуй рэу дореште рэул, семенул луй н-аре ничо тречере ынаинтя луй.
Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
11 Кынд есте педепсит батжокориторул, простул се фаче ынцелепт; ши кынд се дэ ынвэцэтурэ челуй ынцелепт, ел капэтэ штиинца.
Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,
12 Чел неприхэнит се уйтэ ла каса челуй рэу ши веде че репеде сунт арункаць чей рэй ын ненорочире.
Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
13 Чине ышь аступэ урекя ла стригэтул сэракулуй, нич ел ну ва кэпэта рэспунс кынд ва стрига.
Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
14 Ун дар фэкут ын тайнэ потолеште мыния ши о митэ датэ пе аскунс потолеште чя май путерникэ мыние.
Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.
15 Есте о букурие пентру чел неприхэнит сэ факэ че есте бине, дар пентру чей че фак рэул есте о гроазэ.
Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
16 Омул каре се абате де ла каля ынцелепчуний се ва одихни ын адунаря челор морць.
Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.
17 Чине юбеште петречериле ва дуче липсэ ши чине юбеште винул ши унтделемнул дресурилор ну се ымбогэцеште.
Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.
18 Чел рэу служеште ка прец де рэскумпэраре пентру чел неприхэнит, ши чел стрикат, пентру оамений фэрэ приханэ.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
19 Май бине сэ локуешть ынтр-ун пэмынт пустиу декыт ку о невастэ гылчевитоаре ши супэрэчоасэ.
По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
20 Коморь де прец ши унтделемн сунт ын локуинца челуй ынцелепт, дар омул фэрэ минте ле рисипеште.
Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
21 Чине урмэреште неприхэниря ши бунэтатя гэсеште вяцэ, неприхэнире ши славэ.
Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,
22 Ынцелептул кучереште четатя витежилор ши добоарэ путеря ын каре се ынкредяу.
Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
23 Чине ышь пэзеште гура ши лимба ышь скутеште суфлетул де мулте неказурь.
Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
24 Чел мындру ши труфаш се кямэ батжокоритор: ел лукрязэ ку априндеря ынгымфэрий.
Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
25 Пофтеле ленешулуй ыл омоарэ, пентру кэ ну вря сэ лукрезе ку мыниле.
Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят
26 Тоатэ зиуа о дуче нумай ын пофте, дар чел неприхэнит дэ фэрэ згырчение.
Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
27 Жертфа челор рэй есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй, ку кыт май мулт кынд о адук ку гындурь нелеӂюите.
Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
28 Марторул минчинос ва пери, дар омул каре аскултэ бине ва ворби тотдяуна ку избындэ.
Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.
29 Чел рэу я о ынфэцишаре нерушинатэ, дар омул фэрэ приханэ ышь ымбунэтэцеште каля.
Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
30 Нич ынцелепчуня, нич причеперя, нич сфатул н-ажутэ ымпотрива Домнулуй.
Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
31 Калул есте прегэтит пентру зиуа бэтэлией, дар бируинца есте а Домнулуй.
Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
