Провербеле 2
1 Фиуле, дакэ вей прими кувинтеле меле, дакэ вей пэстра ку тине ынвэцэтуриле меле,
Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 дакэ вей луа аминте ла ынцелепчуне ши дакэ-ць вей плека инима ла причепере,
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 дакэ вей чере ынцелепчуне ши дакэ те вей руга пентру причепере,
Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 дакэ о вей кэута ка арӂинтул ши вей умбла дупэ еа ка дупэ о комоарэ,
Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 атунч вей ынцелеӂе фрика де Домнул ши вей гэси куноштинца луй Думнезеу.
Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Кэч Домнул дэ ынцелепчуне; дин гура Луй есе куноштинцэ ши причепере.
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Ел дэ избындэ челор фэрэ приханэ, дэ ун скут челор че умблэ ын невиновэцие.
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 Окротеште кэрэриле неприхэнирий ши пэзеште каля крединчошилор Луй.
За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Атунч вей ынцелеӂе дрептатя, жудеката, непэртиниря, тоате кэиле каре дук ла бине.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Кэч ынцелепчуня ва вени ын инима та ши куноштинца ва фи десфэтаря суфлетулуй тэу;
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 кибзуинца ва вегя асупра та, причеперя те ва пэзи,
Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 ка сэ те скапе де каля чя ря, де омул каре цине кувынтэрь стрикате,
За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
13 де чей че пэрэсеск кэрэриле адевэрате, ка сэ умбле пе друмурь ынтунекоасе,
От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
14 каре се букурэ сэ факэ рэул ши ышь пун плэчеря ын рэутате,
На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
15 каре умблэ пе кэрэрь стрымбе ши апукэ пе друмурь сучите;
Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
16 ка сэ те скапе ши де неваста алтуя, де стрэина каре ынтребуинцязэ ворбе адеменитоаре,
за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 каре пэрэсеште пе бэрбатул тинереций ей ши уйтэ легэмынтул Думнезеулуй ей.
(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 Кэч каса ей кобоарэ ла моарте ши друмул ей дуче ла чей морць:
Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 ничунул каре се дуче ла еа ну се май ынтоарче ши ну май гэсеште кэрэриле веций.
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
20 Де ачея, ту сэ умбли пе каля оаменилор де бине ши сэ ций кэрэриле челор неприхэниць!
За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Кэч оамений фэрэ приханэ вор локуи цара ши оамений неынтинаць вор рэмыне ын еа,
Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 дар чей рэй вор фи нимичиць дин царэ ши чей некрединчошь вор фи смулшь дин еа.
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
